Франк Хърбърт - Домът на Ордена

Както сме го правили винаги.

Салонът на космодрума бе стар. Камък отвън и отвътре — първият основен строителен материал по тукашните места. Столове-люлки в спартански вариант и ниски маси от лят пластичен материал бяха вещите от по-нови времена. Икономическите съображения важаха дори за старшата света майка.

Помощният кораб пристигна с въртоп от прах, но без глупавите суспенсорни възглавници. Предстоеше бързо излитане с неприятно големи стойности на тягата, равнозначни на силата на тукашното притегляне.

Одрейди почти нямаше усещане за тялото си, когато най-после изрече последните пожелания и предаде управлението на Дома на Ордена на триумвират, съставен от Шийена, Мурбела и Белонда.

— Не се месете в работата на Тег — напомни им. — Не искам да се случи нещо гадно и с Дънкан. Чу ли ме, Бел?

Пилотите на лихтера разполагаха с всевъзможни технологични чудесии, но не можеха да се предпазят от един дебеличък пясъчен червей, който ги ослепи, когато се отделяха от площадката. Одрейди затвори очи и прие с примирение факта, че няма да може да огледа от още малката височина любимата си планета. Разбуди я разтърсване при окачването. В коридора до самия шлюз чакаше кола. Преход с доловимо жужене до предоставените им жилища. Тамалани, Дортужла и прислужващата помощница пазеха мълчание, съобразявайки се с желанието на старшата света майка да остане насаме със собствените си мисли.

Поне в жилищата си завариха стандартната обстановка, неотменно позната от „Бин Джезърит“ — малка, всекидневна и столова от обикновен пластичен материал в светлозелено, още по-малка спалня със стени в същия цвят и твърдо походно легло. Очевидно познаваха предпочитанията на старшата майка. Одрейди хвърли поглед в банята с тоалетна. Стандартно обзавеждане. Съседните жилища за Там и Дортужла не се различаваха с нищо. Оставиха за по-късно огледа на ремонтирания и подновен кораб.

Тук явно бяха се погрижили за всичко необходимо, Включително и за дискретни елементи, осигуряващи по-добър психически комфорт — омекотени цветове, познати мебели и обстановка, щадяща мисловните процеси. Тя отдаде заповеди за тръгване, преди да се върне във всекидневното помещение.

На ниската масичка я чакаше сервирана храна — сладък син плод с вкус на олива и апетитен жълт пастет върху парче хляб. Съобразено с енергийните й потребности. Много добре. Вгледа се в определената й помощница, заета сега с непретенциозна дейност — да подреди вещите на старшата майка. За момент бе забравила името й, но веднага си го спомни — Суипол . Тъмно, дребничко създание със закръглено спокойно лице и маниери, които не се различаваха от него. Не от най-блестящите, но с гарантирана ефективност.

Внезапно Одрейди бе поразена от мисълта, че в назначенията на определени помощници е заложен елемент на осъзната безсърдечност: Малка свита, за да не бъдат обидени почитаемите мами. Както и за да си осигурим минимални загуби.

— Суипол, разопакова ли всичките ми неща?

— Да, старша майко.

Помощницата очевидно бе горда, че е била избрана за толкова важна задача. Пролича и от походката й, когато излизаше.

Не, Суипол, има мои неща, които не можеш да разопаковаш. Нося ги в главата си.

Нито една бин-джезъритка от Дома на Ордена никога не оставяше зад себе си планетата, без да се е запасила с определена доза шовинизъм. Всички други светове не бяха нито толкова красиви, нито толкова спокойни, нито тъй приятни като място за живеене…

Да, защото става дума за Дома на Ордена.

Един от аспектите на преобразяването на пустинята обаче не бе обсъждан от същата гледна точка. Самият Дом на Ордена си отиваше. Тръгваше си, за да не се върне никога или поне не в границите на живота на онези, които го познаваха. Все едно всички биваха пренебрежително и злонамерено изоставени от обичан родител.

Дете, вече не означаваш нищо за мен.

Докато траеше необходимият срок преди някои от тях да станат свети майки, обясняваха им, че всяко пътуване може да се превърне в обиколен път — дар за почивка. Одрейди твърдо държеше да се възползва от това предимство и каза на спътниците си веднага, след като се нахраниха:

— Не ме занимавайте с подробности.

Суипол бе пратена да повика Тамалани. Старшата майка се разпореди в типичната и за Там стегната реч:

— Огледай подновеното и ми кажи какво трябва да видя. Вземи Дортужла.

— Сече й пипето — бе високата похвала от страна на Там.