Франк Хърбърт - Домът на Ордена

— Ребека, а кой казва кое помага и кое не?

— Просто ти обяснявам онова, в което те вярват. Виждат данъчното облагане например като пренасяща сила, която отнема свободната енергия, създаваща новото. Човекът с изострена чувствителност я открива, както казват те.

— А тези… почитаеми мами ли бяха?

— Отговарят напълно на модела. Управнички с ограничена власт, възнамеряващи да отслабят всички потенциални претенденти. Отстраняват одарените. Притъпяват интелигентността.

Слаб пиюкащ звук дойде откъм машинното. Джошуа мина покрай тях, преди да успят да се изправят. Наведе се над екрана, показващ какво става навън.

— Върнаха се — каза той. — Вижте. Копаят в пепелта точно над нас.

— Откриха ли ни? — прозвуча сякаш с облекчение откъм равина.

Джошуа гледаше екрана.

Ребека се наведе до него, изучавайки копачите — десет мъже с оня замечтан израз в очите, характерен за обсебените от почитаемите мами.

— Копаят наслуки — каза тя и се изправи.

— Сигурна ли си? — Джошуа стори същото и се вгледа внимателно в лицето й, търсейки мълчаливо потвърждение.

Всяка бин-джезъритка можеше да го забележи.

— Виж сам! — Ребека показа с жест екрана. — Тръгват си. Отиват към обора на свинохлите.

— Където им е мястото — измърмори равинът.

Старшата света майка трябваше не само да вземе спомагателен кораб-лихтер, за да се прехвърли на първия удобен не-кораб. Нейна грижа се оказаха плановете, приготовленията и стратегиите, които по стечение на обстоятелствата бяха все непредвидени и следващи едни след други.

Всичко това й отне осем трескави дни. Синхронизацията с дейността на Тег изискваше безусловна точност. Консултациите с Мурбела й изяждаха часове, но новата света майка трябваше да знае какво я очаква.

Мурбела, открий ахилесовата им пета и всичко е в ръцете ти. Остани на наблюдателния кораб, когато Тег атакува, като внимателно следиш нещата.

Одрейди търсеше подробното мнение на всеки, който можеше да помогне. После дойде имплантирането на онова съдбоносно устройство за кодирано предаване на секретните й съобщения. Подходящ не-кораб и лихтер с далечен обсег трябваше да бъдат ремонтирани и преекипирани, а Тег лично да подбере екипаж.

Белонда мърмореше, а понякога и буквално ръмжеше, докато Одрейди не издържа:

— Да ме подлудиш ли искаш? Това ли е намерението ти? Да ме отслабиш, а?

Беше утрото на четвъртия ден преди заминаването и те се оказаха за малко сами в работното помещение.

Времето бе ясно, но непривично студено за сезона; въздухът имаше отсянката на охра от прашната буря, която бе преминала през Централата предишната нощ.

— Общият събор се оказа грешка! — Белонда нямаше как да пропусне прощалния си залп.

Одрейди се видя принудена да й отвърне сопнато.

— Грешка, но необходима!

— За теб, може би! За да си вземеш довиждане със семейството. И да ни оставиш като патета в кълчища.

— Само за да протестираш срещу Общия събор ли се качи дотук?

— Не ми харесват последните ти изявления за почитаемите мами! Трябваше да поискаш мнението ни, преди да се разпространяват…

— Бел, те са паразити! Време е нещата да се кажат ясно. Бедата, вече е известна. Как постъпва тялото, когато е нападнато от паразити? — Одрейди съпроводи въпроса си с многозначително подхилване.

— Дар, когато заемеш тази… тази уж хумористична поза, иде ми да те удуша!

— А ти, Бел, ще се усмихваш ли, докато го правиш?

— Върви по дяволите! Някой ден…

— Не ни остават много дни, когато ще сме все още заедно. Знаеш го добре и то те гризе отвътре. Все пак отговори на въпроса ми.

— Отговори си сама!

— Тялото посреща с радост периодичните прочиствания от гниди. Така е дори с пристрастените.

— А-х-х-а! — С очите на Белонда загледа ментат. — Сигурно мислиш, че пристрастяването към почитаемите мами може да се окаже болезнено?

— Въпреки сакатото си чувство за хумор все още запазваш форма.

Жестока усмивка сви устата на светата майка.

— Опитах се да те разведря — рече Одрейди.

— Остави ме да обсъдя въпроса с Там. Главата й мисли по-добре в областта на стратегиите. Макар че Споделянето я размекна…