Франк Хърбърт - Домът на Ордена

След като Белонда си тръгна, старшата майка се облегна назад и тихо се засмя:

Размекна ли! „Дар, не се размеквай, когато Споделяш утре.“ Ментатът се е съсредоточил върху логиката и пропуска гласа на сърцето. Съзира развитието на процеса и е загрижен да не направи съдбоносна грешка. Какво вършим, когато… Отваряме прозорците, Бел, и пускаме здравия разум. Дори веселбата. Така по-сериозните въпроси могат да бъдат видени в перспектива. Горката ми Бел, моя повредена сестро, винаги има нещо, което предизвиква нервност у теб.

На сутринта Одрейди замина от Централата, потънала в собствените си мисли и разтревожена от онова, което бе научила след Споделянето с Мурбела и Шийена.

Опитвам се сама да бъда достатъчна за себе си.

Никакво облекчение. Мислите й се оказаха оплетени в мрежата на Другите Памети и на почти циничния фатализъм.

Нима пчелите-царици са се развилнели?

Точно това бе предположено за почитаемите мами.

Ами Шийена? Ами одобряващата Тамалани?

Нещата бяха по-значими от едно Разпръскване.

Шийена, няма да те последвам там, където отиваш със своята неистовост. Моята задача е да въдворявам ред. Не тога да рискувам с онова, към което си посегнала. Съществуват различни видове артистизъм. Твоят, меко казано, ме отблъсква.

Поемането на откъси от животи в Другите Памети на Мурбела помогна. Познанията й се оказаха мощно средство за въздействие върху почитаемите мами, макар и изпълнено с тревожещи нюанси.

Без хипнотранс. Те си служат с клетъчна индукция — вторичен продукт на проклетите им Т-сонди! Подсъзнателна принуда! Колко изкушаващо бе да я използват. Но точно тук почитаемите мами се оказват и най-уязвими — с огромното съдържание на извънсъзнателен елемент, включен в собствените им решения. Ключът от Мурбела само подчертава опасността, която ни грози.

Пристигнаха на космодрума посред развилнял се бурен вятър, който ги заблъска, когато слязоха от колата. Одрейди наложи вето на обичайното ходене пеша през онова, което бе останало от овощните градини и лозята.

За последен път ли си тръгваш оттук? Този въпрос бе изпълнил очите на Белонда, когато й каза довиждане. Същото попита и смръщената загриженост на Шийена.

Приема ли старшата майка решението ми?

Временно, момиче. Временно. Но не съм предупредила Мурбела. Така че… Може би също споделям преценката на Там.

Дортужла, останала в края на свитата, се бе затворила в себе си.

Разбираемо. Била е там и е гледала как изяждат спътничките й. Смелост, сестро! Все още не сме победени.

Сякаш само Мурбела приемаше спокойно нещата, но всъщност мислите й изпреварваха срещата на Одрейди с Кралицата-паяк.

Достатъчно добре ли въоръжих старшата света майка? Осъзнава ли тя дълбоко в себе си колко опасно може да стане?

Одрейди не допусна подобни мисли в съзнанието си. Имаше доста неща за вършене по време на пътуването. Нито едно от тях обаче не бе по-важно от съсредоточаването на всички енергийни сили. Досега почитаемите мами бяха обект на анализ почти извън реалността, но същинският сблъсък щеше да протече така, както бе възникнал — подобно на изпълнение на джазова музика. На нея й харесваше самата идея за джаза, макар че по същество музиката я отегчаваше с античния си привкус и неистовите хрумвания. Ала джазът говореше за живот. При него нямаше дори две еднакви изпълнения. Джазмените реагираха на онова, което получаваха от другите.

Храна за нас е този джаз.

Пътуванията във въздушното и космическото пространство рядко биваха съобразявани с метеорологичната обстановка. Проправяй пътя си през временните смущения. Разчитай на Службата за метеорологичен контрол за удобни прозорци през бурите и облачната пелена. Пустинните планети бяха изключение и този факт подлежеше на скорошно въвеждане в съответните уравнения в Дома на Ордена. Впрочем и други промени, включително погребалната практика на някогашните свободни — телата на мъртвите да се връщат в природния кръговрат под формата на вода и калиев карбонат или поташ, както го наричат в някои индустриални дейности…

Одрейди не престана да говори за всичко това, докато чакаха транспортно средство до кораба. Не след дълго широкият тукашен пояс от гореща и твърда земя, който опасваше планетата по дължината на екватора й, трябваше да се превърне в генератор на опасни ветрове. Един ден щяха да забушуват и страховитите кориолни бури# — висока пещ, зейнала в сърцето на пустинята, от която вият урагани със скорост стотици километри в час. Дори космическите лихтери се съобразяваха с такава стихия. Въздушният транспорт щеше да остане завинаги подвластен на прищевките на метеорологичните условия на повърхността. А крехката човешка плът оцеляваше само ако успее да се притаи навреме.