Франк Хърбърт - Домът на Ордена

Хармония бе постигната, но на определена цена. Одрейди даде знак за приключване на Общия събор, знаейки много добре, че не са намерени отговори на всички въпроси, а някои от тях дори не са зададени. Незададените обаче щяха да преминат бавно-бавно през Бел и там на тях щеше да бъде обърнато максимално внимание.

Будните и подходящо мислещи сестри нямаше да питат. Те вече бяха вникнали в нейния план.

Когато излизаше от голямата Обща зала, тя почувства пълноценното си себеотдаване и отговорност към направения от нея избор, долавяйки за първи път по-ранното си колебание. Да, имаше и известни съжаления, но Мурбела и Шийена можеха да ги узнаят.

Крачеща до Белонда, Одрейди мислеше за местата, където никога няма да отиде , както и за нещата, които никога нямаше да види освен като отражение на нечий друг живот.

Без съмнение това бе своеобразна носталгия, чийто фокус бяха Разпръскванията; тя облекчи донякъде болката й. Прекалено много събития, за да бъдат видени само от една личност. Дори „Бин Джезърит“, разполагащ с гигантско струпване на спомени и памети, не можеше да разчита на пълното улавяне на всичко, до последната значима подробност. Голямата Картина, Главното Течение… Специалните умения на моето Сестринство . Към тях се отнасяха и най-важните неща, ползвани от ментатите: моделите, движенията на същите тези течения и носеното от тях, както и местата, където те отиваха. Последствията. Не картите, а динамиката на течащите маси.

Поне успях да съхраня ключовите елементи на демокрацията в оригиналната й форма, намираща се под контрола на жури от съдебни заседатели. Един ден може и да ми благодарят за това.

— Кой е очаквал, че инсталацията за пречистване на въздуха ще се повреди?

Въпросът на равина не бе отправен лично към никого. Той седна на ниска пейка, притиснал силно към гърдите си свитък на стар ръкопис. Съвременната техника го бе опазила, но все пак изглеждаше крехък и уязвим. Равинът бе изгубил представа за времето. Късно сутринта, може би. Не много отдавна хапнаха по нещо, което би могло да мине за закуска.

— Да, аз го очаквах!

Сякаш говореше на свитъка:

— Агнецът Божи дойде и си отиде, а вратите ни се оказаха заключени.

Ребека доближи и го загледа отгоре надолу.

— Моля те, рави. Може ли това да помогне на усилията на Джошуа?

— Не сме изоставени — рече равинът, пак на стария свитък. — Ние бяхме тези, които се скриха. След като чуждите не могат да ни намерят, къде би ни търсил някой свой, за да ни помогне?

После внезапно се взря в жената и очите му зад очилата я пронизаха:

— Ребека, ти ли донесе злото?

Тя знаеше какво иска да каже.

— Хората отвън винаги смятат, че около „Бин Джезърит“ има нещо нечестно.

— Значи аз, твоят рави, съм от външните?

— Не. Ти сам се отчуждаваш от себе си. Говоря от гледната точка на Сестринството, на което ме накара да помогна. Онова, дето те вършат, често е отегчително. Досадно и повтарящо се, но не и зло.

— Аз ли те накарах да им помогнеш? Да, аз! Прости ми, Ребека. Ако ни сполети нещастие, причината е в мен.

— Рави! Престани! Те са едно разширено родословие. Все още силно чувствителни към индивидуализма. Нищо ли не означава за теб това огромно семейство? Обижда ли те високият ми пост?

— Ребека, ще ти кажа какво ме обижда. С моя помощ ти се научи да вникваш в най-различни книги… — Той вдигна свитъка на ръкописа, все едно, че беше тояга.

— Рави, те нямат никакви книги. О, да, разполагат с кода, но там има само напомнящи съвети, понякога полезни, друг път направо за изхвърляне… Винаги обаче приспособяват своята кода към съвременните изисквания.

— Ребека, има книги, които не могат да бъдат приспособявани!

Тя на свой ред се вторачи в него със зле прикрито изумление. Така ли вижда Сестринството? Или сега говори страхът му?

Джошуа дойде и застана до нея с мазните си ръце и черни петна по ръцете и бузите.

— Предположението ти се оказа вярно. Работи отново. Но не знам колко дълго ще изтрае. Проблемът е, че…

— Не знаеш какъв е проблемът! — прекъсна го равинът.

— Механичен проблем, рави — каза Ребека. — Силовото поле на не-стаята поврежда механизмите.

— Не можем да си набавим нефрикционно устройство — каза Джошуа. — Би ни издало, да не говорим за цената, която ще трябва да плат им.

— Твоите машини не са единственото повредено нещо.