Франк Хърбърт - Домът на Ордена

— Това е една от имунните системи, чрез които се справяме с болестите — каза Одрейди.

Дейма хвърли чашата върху балконските кахли. Мина известно време, преди да възстанови спокойствието си. Логно се отдръпна бавно, държейки подноса почти като щит.

Значи не само се е промъквала към властта. За сестрите си тя е като смъртна опасност. Като такава трябва да я приема и аз.

— Някой ще плати за похабеното усилие — каза височайшата, а усмивката й не бе никак приятна.

Някой.

Някой е приготвил виното. Някой е сътворил танцуващата фигура. Някой ще плати. Не е важно да се посочи личността; остава само удоволствието или нуждата от възмездие. И раболепието.

— Не искам никой да нарушава мислите ми — разпореди се Дейма, отиде до парапета и се загледа в своя „Непознат Живот“, очевидно решила да се върне към формата, необходима за продължаване на пазарлъка.

Одрейди отново прехвърли вниманието си към Логно. Каква бе причината за нейното непрекъснато взиране, рязко и изпитателно, в господарката й? Без следа от обичаен за случая страх? Изведнъж помощницата се появи в съвсем нова, безкрайно опасна светлина.

Отрова!

Бе толкова сигурна в предположението си, все едно спътницата на Дейма извика думата на висок глас…

Не аз съм целта на Логно. Още не. Тя използва възможността да заложи в предстоящия търг за върховната власт.

Не си струваше да поглежда към Дейма. Съвсем ясно видя как върху лицето на Логно се появи облекчение в мига, в който смъртта дойде за Кралицата-паяк. Одрейди се обърна, но не за да провери предположението си. Дейма лежеше под „Непознат Живот“ като малка купчинка.

— Отсега нататък към мен ще се обръщаш с „височайша почитаема мама“ — каза Логно. — И скоро ще разбереш защо трябва да ми благодариш за това. Тя (посочвайки с пръст червената купчинка в ъгъла на балкона) бе решила да те удари предателски в гръб и да унищожи хората ти. Моите планове са други. Не съм глупачка, която ще похаби такова полезно оръжие в момент, когато имаме най-голяма нужда от него.

Мурбела наблюдаваше борбата за Свързващия възел с незаинтересованост, която никак не отговаряше на чувствата й. Стоеше права сред тесен кръг от проктори в командния център на своя не-кораб и следеше предаванията от бойното поле с помощта на видеоочите.

Сраженията се водеха из цялото пространство около Възела — взривове на светлина откъм страната в сянка и сивкави изригвания откъм тази, огряна от дневната светлина. Мощното настъпление и последвалата схватка, ръководени от Тег, имаха за цел Цитаделата — гигантска сграда с архитектурно оформление от дните на Сдружението и новопостроена кула в близост до периферията й. Въпреки че шифрованите предавания от имплантиралото в Одрейди устройство прекъснаха внезапно, с предишните й доклади дойде потвърждението, че там се намира височайшата почитаема мама.

Задължението да наблюдава от разстояние бе една от причините за слабия интерес на Мурбела, което обаче не пречеше на обзелата я възбуда.

Интересни времена!

В кораба бе прибран ценен товар. Милионите свети майки от Лампадас бяха Споделени и подготвени за Разпръскването. Неистовата сестра със своя товар „Памет“ бе заела решаващо по важност място.

Сигурно златно яйце!

Мурбела мислеше за животите, изложени на опасност в тази група. Подготвени за най-лошото. Не липсваха доброволци, а заплахата от конфликта при Свързващия възел намали до минимум потребността от мелинджова отрова за стимулиране на Споделянията, ограничавайки по този начин общата опасност. Намиращите се в кораба можеха да почувстват заложеното всичко-или-нищо в играта на Одрейди. Тогава се появи и непосредствената заплаха от смъртта. Потребност от Споделяне!

Преобразуването на една света майка в поредица от спомени предавани от човек на човек от сестрите, въпреки заплахата, че някоя от тях може да плати скъпо, бе престанало да е обвито с мистериозна аура за Мурбела, въпреки че тя продължаваше да се ужасява от мисълта за поеманата отговорност. Смелостта на Ребека, а не по-малко и на Лусила, заслужаваше истинско уважение и възхищение.

Памет за милиони животи! Събрани до един в онова, което Сестринството нарича Прогресивен Екстремум — два по два, после четири по четири и шестнайсет по шестнайсет — докато всеки от тях побере всичко от всички, така че оцелелият да успее да съхрани този скъпоценен товар.