Франк Хърбърт - Домът на Ордена

Печелим!

Редно бе да се очаква шок, след като непобедимите бяха паднали в прахта. Тя огледа внимателно Логно. Беше ли вече в плен на отчаянието?

Ако е така, мога и да оцелея.

На Мурбела ще трябва да се даде друга роля… Е, това можеше и да почака. Сестрите бяха достатъчно добре инструктирани какво трябва да сторят в случай на победа. Нито те, нито който и да е участник в нападението не биваше да посяга грубо към почитаемите мами както в сексуален, тъй и в какъвто и да е друг план. Дънкан се бе погрижил за подготовката на мъжете, които сега добре познаваха опасностите, произтичащи от сексуалното обвързване.

Не рискувайте да попаднете в капана. Не създавайте ново противопоставяне.

Сегашната Кралица-паяк се бе оказала много по-необичайна в сравнение с подозренията на Одрейди. Логно се отстрани от командния пулт и доближи на по-малко от крачка от старшата майка.

— Печелите тази битка. Ние сме ваши пленници.

Нямаше и помен от оранжево в очите й. Одрейди мигом огледа жените, които я пазеха. Безучастно изражение в ясни погледи. Нима по този начин даваха израз на отчаянието си? Не изглеждаше правдоподобно. От Логно и останалите не идваше и повей на емоционална реакция.

Всичко ли е плътно покрито?

Би трябвало събитията от последните часове да причинят емоционална криза. Логно обаче не показваше нищо подобно. Никакво разкриващо трепване на нерв или мускул. Може би по-голяма от обичайната загриженост, но не повече.

Маската на „Бин Джезърит“?

Сигурно бе нещо подсъзнателно, освободено автоматично от поражението. Изглежда те не го приемаха за реално!

Продължаваме да сме у тях. Скрити, но… там, у тях! Още съвсем малко, и Мурбела ще умре. Нищо чудно. Тя се бе сблъскала с генетичното си минало в качеството му на върховна забрана.

— Спътниците ми — рече Одрейди. — Трите жени, които дойдоха с мен. Къде са те?

— Мъртви са — отзова се Логно, а гласът й бе студен като самата дума, произнесена от нея.

Одрейди трудно се сдържа от силната болка, пронизала я при мисълта за Суипол. Тамалани и Дортужла бяха живели дълъг и принесъл полза живот, докато Суипол… Бе си отишла завинаги, без да е Споделяла.

Още една от добрите е изгубена. Колко горчив урок!

— Ще посоча отговорните за случая, ако настояваш за отмъщение — каза Логно.

Втори урок.

— Отмъстителността е за децата и изостаналите в емоционален план.

Малко от оранжевото се върна в очите на новата височайша.

Одрейди си припомни, че самозаблудата при хората се проявява по различни начини. Осъзнавайки, че Разпръскването ще предизвика неочаквани изяви и събития, тя се бе въоръжила с малка, но все пак реална възможност да търси защита, правейки преценка на нови места, нови неща и нови хора. Отдавна бе разбрала, че ще бъде принуждавана да преподреди много от наученото в различни категории за собствено улеснение или за отклоняване на заплахи. Сега възприе поведението на Логно именно като заплаха.

— Не те виждам обезпокоена, височайша почитаема мамо.

— Други ще отмъстят за мен — изречено с глух и примирен тон.

Думите й прозвучаха дори по-странно от показното спокойствие при създалата се обстановка. Явно бе поставила емоциите си под мощен похлупак, но внимателното наблюдение на Одрейди й помогна да съзре почти мълниеносните движения на отделни части и елементи от цялото. Дълбоко същностни и изпълнени с действена сила неща, заровени и държани под абсолютен контрол. Всичко бе прибрано и маскирано така, както би го сторила една света майка. Външно Логно показваше, че силите й са изчерпани, но говореше тъй, сякаш нищо не се бе променило.

Ваша пленница съм, ала това не променя обстоятелствата.

Наистина ли бе изпаднала в пълна безпомощност? В никакъв случай! Тя просто искаше да оформи подобно впечатление, а всички присъстващи почитаеми мами го отразяваха с реакциите на поведението си.

Виждаш ли ни? Лишени сме от сила, с изключение на предаността на сестрите ни и на последователите, които сме съумели да привържем към нас.

Наистина ли вярваха толкова силно на своите батальони-отмъстители? Бе възможно, но само при условие, че никога не са претърпявали поражение като днешното. И все пак някой ги бе върнал силом назад в старата Империя. В милиона планети…

Тег се натъкна на Одрейди и пленниците й, докато търсеше спокойно място, за да огледа победата от всички страни. Отминалата битка винаги изисква аналитичен преглед на резултатите и последствията, особено от страна на главнокомандващ-ментат. Тази го принуждаваше да направи сравнителен оглед много повече от която и да е друга в дългогодишния му опит. Днешният конфликт можеше да бъде настанен на полагаемото му се в паметта място единствено след възможно най-пълна преценка и споделяне на мнението на всички онези, които лежаха като отговорност на неговите плещи. Точно такъв бе неизменният модел на поведението му и той никак не държеше на онова, което разкрива от себе си по този начин. Прекъсне ли линията на взаимно обвързване на интересите, човек сам подготвя собственото си поражение.