Франк Хърбърт - Домът на Ордена

Погрешно е предположението ми, че реакцията им е била причинена от препредаването на понесените поражения.

Той погледна към Одрейди и я попита:

— Височайшата почитаема мама ли е издала заповед защитниците да прекратят съпротивата?

— Такова е предположението ми.

Предпазлив и типичен бин-джезъритски отговор. Тя също бе наблюдавала много внимателно сцената под тях.

Но дали предположението й можеше да бъде прието за разумно обяснение на внезапното сваляне на оръжието от всички защитници?

Защо са постъпили по този начин? За да спрат по-нататъшно проливане на кръв ли?

Беше неправдоподобно, имайки предвид обичайната демонстрация на коравосърдечие от страна на почитаемите мами. Решението очевидно е било взето заради причини, които той все още не можеше да проумее и това не преставаше да го измъчва.

Ами ако е капан?

Насочил мисълта си изцяло в една посока, досега не беше обърнал внимание и на други странни неща около сцената на бойното поле. Не се чуваха обичайните викове на ранени и никой не тичаше насам-натам, призовавайки санитари или лекарска помощ. Той виждаше лекари-Сук, които се движеха между разхвърляните тела. Поне това бе познато, но същото не можеше да се каже за друга важна подробност: всяка прегледана от тях фигура на паднал войник оставаше да лежи на мястото си. Всички ли са мъртви? Нито един ранен? Внезапно почувства сковаващ го страх. Усещането не бе необичайно за бойно поле, но той се бе научил да разпознава естеството му. Тук нещо бе дълбоко сбъркано. Шумове, обекти в обсега на зрението, миризми… Всичко придобиваше друга сила и острота. Долови изострянето на собствените си сетива подобно на хищник в джунглата, познаващ добре своята територия, но усетил нечие чуждо присъствие. Което задължително трябва да бъде идентифицирано, защото в противен случай ловуващият може да заеме мястото на преследвания. Други бяха сега възприятията му за окръжаващата го действителност, а не забравяше да тълкува и собственото си състояние, търсейки да вникне в моделите, предопределили една или друга реакция от негова страна. Откри, че Стреги бе започнала леко да трепери. Очевидно тя споделяше обзелото го мъчително състояние.

— Нещо тук е много не на място — каза Одрейди.

Той я бутна настойчиво с ръка, за да я прикани към мълчание. Дори в тази кула, заобиколена от войските на победителите, продължаваше да се чувства изложен на опасност, която силно протестиращите му сетива все още не съумяваха да определят.

Опасност!

Бе сигурен, че се е притаила някъде. Непознатото го объркваше. Сега трябваше да си послужи с всичко, събрано по време на дългата подготовка, за да успее да се измъкне от капана на опасното отклоняване от познатия път.

Давайки на Стреги знак да се обърне, той отсечено изрече заповед на един от помощниците си, застанал до балконската врата. Помощникът го изслуша спокойно и се обърна да изпълни заръчаното. Да се определи веднага числото на загубите в жива сила. Какво е съотношението между ранени и убити? Да се докладва за оръжието на врага, попаднало в ръцете им. Спешно!

Когато отново насочи вниманието си към сцената на бойното поле, Тег забеляза друга тревожна подробност. Още едно несъответствие, което очите му настойчиво се бяха опитвали да посочат на ума! Твърде малко кръв по телата в бин-джезъритски униформи. Нормално бе да се очаква от падналите в боя да се разпознават по най-очевидното доказателство за човешката им природа: червената течност, която изтича от тях и бързо потъмнява от съприкосновението си с въздуха, но винаги оставя неизличим знак в паметта на върналите се живи, след като са били на същото място. Липсата на кръв там, където е имало сеч, бе нещо непознато, а във военното дело открай време се повтаря, че непознатото винаги е извор на най-голяма опасност. Тег каза тихо на Одрейди:

— Те имат оръжие, което не познаваме.

Шийена долови мириса на червеи в далечината — отсенките на канела в мелинджа, смесени с острата миризма на кремък и сяра, избълвани иззад кристалната решетка на огнения ад в огромните туловища на ракианските гълтачи на пясък. Сега тя усети присъствието на далеч по-дребните им потомци само защото ги имаше в огромно количество.