Брайън Хърбърт - Дюна - Родът Атреидес

— Щом е така, как ще открием червей? Чувал съм, че пустинята гъмжи от тях…

— Не е толкова проста, господарю Рабан — увери го водачът. — Големите червеи си имат собствени територии, които понякога се разпростират на стотици квадратни километри. Намират и убиват всички натрапници, навлезли в земите им.

Рабан се озърна раздразнено, лицето му потъмня още повече.

— Е, добре, как ще познаем, че сме попаднали в територията на някой червей?

Текар се усмихна и в неговите тъмни очи се мярна особена отчужденост.

— Цялата пустиня принадлежи на Шай-хулуд.

— На кого?! Я престани да увърташ!

На Кайнс му се стори, че Рабан ей сега ще цапардоса водача.

— Господарю Рабан, толкова отдавна сте на Аракис, нима не знаете това? Свободните смятат големите пясъчни червеи за богове — невъзмутимо обясни Текар. — И ги наричат със събирателното име Шай-хулуд.

— Значи днес ще убием един бог! — гръмко изрече Рабан и другите от ловната дружина, седнали по-назад, се развикаха одобрително. Младежът пак се обърна рязко към водача. — След два дни се връщам на Гайъди Прайм и трябва да отнеса трофей оттук. Този лов ще бъде успешен.

„Гайъди Прайм… — разсея се за миг Кайнс. — Дом на династията Харконен от прастари времена. Щом се връща там, поне той няма да ми е на главата.“

— Ще имате своя трофей, господарю — обеща Текар.

— Не се и съмнявам — проточи малко зловещо Рабан.

Седнал в дъното на кабината, планетологът се чувстваше твърде неловко в такава компания. Изобщо не го интересуваха маниите, обзели племенника на барона… но ако по време на тази глупава разходка успееше да разгледа добре някое от пустинните чудовища, може би щеше да си спести месеци напразни усилия.

Рабан отново се вторачи в стъклопласта пред себе си и кожата около очите му образува дебели гънки. Преценяваше пустинята, сякаш тя беше поднесена на трапезата му вкусна гозба и сигурно изобщо не би предположил, че Кайнс открива красота в такава местност.

— Хрумна ми нещо — подхвърли младежът и превключи комуникатора на честотата за връзка с наблюдателните топтери, пръснали се наоколо над дюните, подобни на старчески бръчки. — Чуйте какво ще направим. Онези скали — посочи на войниците в своя топтер и прочете координатите им на останалите — ще бъдат нашата база. Ще кацнем на около триста метра от тях и ще оставим Текар с една джунджурийка, която той нарича кречетало. После ще се вдигнем на безопасно място върху скалите. Там червеят няма да ни докопа.

— Ще ме оставите в пясъците? — сепна се водачът. — Но, господарю, аз не съм…

— Ти ми подсказа идеята — прекъсна го Рабан и пак се обърна към отряда си. — Текар разправя, че тази измишльотина на свободните, кречеталото, щяла да привлече червей. Ще струпаме около нея достатъчно експлозиви, за да се справим със звяра, когато дойде. Текар, ти включваш взривателите и кречеталото. Ще успееш да притичаш до скалите, преди червеят да се е появил, нали?

— А-аз — заекна мъжът — м-ай нямам друг избор.

— Дори да не ти стигне времето, червеят сигурно ще се насочи първо към джунджурийката и експлозивите ще го довършат, преди да ти обърне внимание.

— Това ме успокоява донякъде, господарю — промърмори Текар.

Изобретението на свободните събуди любопитството у Кайнс. Питаше се дали не би било добре и той да се снабди с подобно кречетало. Жалко, че нямаше да наблюдава отблизо как този човек ще тича по пясъка, как ще се изплъзва на „стареца на пустинята“, дето е толкова чувствителен към вибрациите! В момента обаче главната му грижа беше да не попадне пред погледа на Рабан, иначе разгорещеният млад харкон, току-виж, го пратил да помага на водача…

А баторът — командирът на малкия отряд — и подчинените му преглеждаха донесените оръжия и си избираха лазестрели. Подготвиха и експлозивите, които Текар трябваше да върже за приличащия на обикновен кол механизъм.

Хм, кречетало… Кайнс внимателно го разглеждаше. Видя, че устройството се навива с пружина и може да издава силни ритмични звуци. Щом бъде забито в пясъка, праща трептенията си надълбоко, където да ги чуе Шай-хулуд.

— Когато кацнем, побързай да приготвиш всичко — подхвърли Рабан на водача. — Двигателите на орнитоптерите ще бъдат чудесна примамка за червея дори без тази играчка.

— Знам това, господарю — смънка Текар. Мургавата му кожа беше добила сивкавия мазен оттенък на ужаса.

Подпорите на орнитоптера докоснаха пясъка и вдигнаха прашен облак. Люкът се отвори и Текар, внезапно обзет от отчаяна решимост, сграбчи кречеталото и изскочи навън, приземявайки се широко разкрачен на податливата повърхност. Озърна се мигновено с копнеж към крилатата машина, после се загледа към трудно достижимото скално убежище на цели триста метра от него. Баторът подаде експлозивите на извадилия лош късмет пустинен водач, докато Рабан подканяше с жестове и двамата да побързат.