Брайън Хърбърт - Дюна - Родът Атреидес

— Да, повелителю — кимна навъсеният лорд-камерхер.

— Няма как да са плъзнали такива слухове — ухили се Доминик, макар и не толкова наперено. — Защото са абсолютни лъжи.

— Уви, съобщенията бяха анонимни, затова в архивите не са посочени източниците им. — Императорът събра върховете на дългите си пръсти и за пръв път усмивка плъзна по лицето му. — Да, смятам, че е най-добре да пратим необявена предварително инспекция на Икс, преди да ги предупредиш да скрият нещо.

— Вътрешните дела на Икс — наежи се Доминик, макар да запазваше спокойствие — са ти недостъпни съгласно отдавна действащ договор между Империята и Ландсрада.

— Аз не съм подписвал такъв договор — Елруд старателно си разглеждаше ноктите, — а пък съм император доста отдавна.

— Сторил го е твоят предшественик, значи обвързва и теб.

— Мога и да сключвам, и да разтрогвам договори. Май забравяш, че съм падишах-императорът и волята ми е закон.

— И Ландсрадът ще има какво да каже за решението ти, Руди .

Доминик мигновено съжали, че изтърва този прякор, но беше твърде късно. Зачервен от ярост, Елруд отново скочи от трона и насочи треперещия си показалец към маркграфа.

— Как смееш?!

Сардаукарите наоколо посегнаха към оръжията си.

— Щом настояваш за имперска инспекция — маркграфът махна пренебрежително с ръка, — ще възразя чрез официално оплакване до съда на Ландсрада. — Той се поклони и отстъпи. — Много съм зает, повелителю. Оттеглям се, ако разрешаваш.

Императорът го проследи със свиреп поглед, жестоко жилнат от прякора. И двамата знаеха, че някога го изричаше само бившата наложница на Елруд, красивата Шандо… а в момента — лейди Верниус.

След въстанието на Еказ императорът награди младия храбрец Доминик и му разреши да включи във феодалните си владения и други светове от системата Алкарупс. По негова покана маркграфът остана задълго в двореца като живо украшение на пиршествата и церемониите. Сърдечният младок беше желан гост, горд и весел събеседник в банкетните зали.

Но в двореца той срещна Шандо, една от многото наложници на Елруд, който по онова време нямаше съпруга. Неговата четвърта и последна жена Хабла бе умряла пет години по-рано, оставяйки го с двама наследници. (По-големият — Фафнир, щеше да бъде отровен същата година.) Заобикаляха го тълпи красавици, макар и само заради показността, защото рядко викаше в спалнята си Шандо или друга от тях.

Доминик и Шандо си позволиха опасния лукс да се влюбят един в друг, но запазиха чувствата си в тайна месеци наред. Елруд явно губеше интерес към наложницата след петте й години тук. Точно тогава тя сама помоли да бъде освободена от ролята си, за да напусне двореца. Макар и озадачен, Елруд се съгласи. Бе настроен много доброжелателно към нея и не виждаше защо да не изпълни молбата й.

Почти всички решиха, че Шандо е глупачка, щом се отказва от разкоша и богатствата. Тя обаче им се бе наситила, искаше истинска връзка и деца. Разбира се, Елруд никога не би се оженил за нея.

Щом Шандо се освободи от дворцовите си задължения, Доминик Верниус сключи брак с нея — извършиха обетите си без никакви излишни церемонии, затова пък безукорно законно. Когато научи, че и друг мъж я е пожелал, Елруд изведнъж се поддаде на самолюбието си, но нямаше как да се намеси. Оттогава се отнасяше враждебно към маркграфа, чувстваше се измамен и ядно умуваше какви ли тайни от постелята му споделя със съпруга си Шандо. „Руди…“

Вещицата от Бене Гесерит, която се бе притаила близо до трона, отстъпи в по-дълбоките сенки зад колона от канидарски гранит. Доминик не би могъл да познае дали закачулената жена се е развеселила или подразнила от случката. Принуди се да не крачи припряно, подмина уверено двама застанали на пост сардаукари и излезе във фоайето. Биха могли да го убият на място при най-малък знак от страна на Елруд.

Вече вървеше забързано. Хората от династията Корида се славеха с безразсъдните си постъпки. Неведнъж бяха плащали с част от огромното си родово богатство за прибързани и неразумни решения. А императорът несъмнено бе способен да прибави към списъка на безумията си и убийството на предводител на Велика династия по време на аудиенция… Само да не беше Космическото сдружение, което се настройваше все по-благосклонно към Икс и бе приело охотно новия модел хайлайнер! Дори Елруд и безмилостните му сардаукари не можеха да се противопоставят на Сдружението.

Каква ирония при цялата военна мощ на династията Корино… Самото Сдружение нямаше бойни сили и изобщо не притежаваше оръжия. Но без навигаторите му, които откриваха безопасни проходи в Огънатото пространство, не би имало никакви полети между звездите, никакво галактическо банкерство, а значи и Елруд не би имал империя, над която да властва. Сдружението можеше в един миг да откаже услугите си и така да сложи край на всяка военна операция. Каква полза от сардаукарите, ако са приковани към Кайтен?