Хазрат Хан - Космическият език (Мистичните учения на суфиите)

Така е и с физиономиката — за някого човекът е загадка, друг узнава нещо по неговите черти, а за трети той прилича на отворена книга. Един лекар смята за необходимо да проведе изследване на пациента с помощта на всички видове уреди; друг предпочита да попита пациента за неговото състояние, а трети просто го поглежда и вече знае за него повече от самия пациент.

Нима не става същото и с изкуството? Виждаме, че един човек идва в картинната галерия, гледа различни картини, но забелязва само цветове и линии. Харесва му да ги гледа и това е всичко. Друг човек, който вижда историческата стойност на картината, е заинтересован по-силно от първия, защото картината му е казала повече. За трети човек картините са живи. Той не само вижда картината, той общува с нея. Чете в нея значението, смисъла, вложени от художника, тя се открива пред погледа му. По такъв начин, чрез посредничеството на картината, мислите или идеалът на един човек стават известни за друг. Точно така за един човек музиката е шум, група от ноти, начин за прекарване на времето и род развлечение. На друг тя носи някаква радост, някакво удоволствие — той чувства музиката. Но има трети човек, който вижда душата на изпълняващия, вибрацията и духа на този, който е написал тази музика, дори ако е била създадена преди хиляда години.

Нима всичко не ни говори? Било чрез изкуството, науката или във всяка друга форма, животът проявява себе си. Ако човек може да го разбере, би могъл да разбере всичко. Този, който не го разбира, няма да разбере нищо, неговото чувство е затворено, това е равносилно, да бъдеш глух. Неговото чувство за общуване с нещата е притъпено и той не разбира. Ако човек не чува, не трябва да казва, че животът е безмълвен, ако човек не може да чувства смисъла на живота, не трябва да твърди, че животът няма смисъл. Словото е навсякъде, словото говори постоянно.

Под „слово“ се подразбира не това слово, което се чува с ушите. Под слово се подразбира всичко, което се предава, което се изразява и което идва като откровение — това, което човек чува с ушите, помирисва с носа, усеща като вкус или докосва с различни сетива, всичко, което е постижимо, е слово. С други думи, мисията на живота се състои в това да се предаде нещо и всичко, което се предава, е слово, независимо с какви чувства го приема човек.

Словото не зависи само от петте сетива — вкус, слух, зрение, обоняние и осезание. Ние сме привикнали да ги наричаме така, защото ги усещаме чрез пет различни органа, но в действителност съществува само едно — усещането за живота чрез механизма на петте външни осезания. Тъй като животът се изпитва чрез тези пет различни направления, жизненият опит остава разделен на пет отделни преживявания — животът става видим, може да се докосне, да се чуе, да се помирише или да се изпробва на вкус. Но освен тези пет аспекта, с помощта на които сме привикнали да слушаме това слово, съществува и друг начин за неговото чуване, независим от петте усещания. Този начин на слушане на словото се нарича интуитивен. Когато срещнете непознат, вие не можете да кажете, че сте виждали или чували този човек, че го познавате, дали сте удовлетворени или неудовлетворени, дали предизвиква у вас симпатия или антипатия, а казвате, че у вас е останало определено впечатление. Това показва, че съществува език отвъд пределите на чувствата, език, който ние сме в състояние да разберем, ако единното чувство е отворено в определена степен. Някои хора никога не са изпитвали подобно нещо, други са го изпитвали в малка степен, някои съзнателно, някои несъзнателно, но когато дойде нещастие, печал или неуспех, човек обикновено го чувства.

Несъмнено човек, който притежава нежно сърце, голямо съчувствие и любов, е по-способен да изпита това чувство и настроение. Това чувство може да се нарече интуиция — нещо независещо от чувствата. Възможно е жената да го усеща по-силно от мъжа. Много често жената казва на мъжа: „Чувствам това, чувствам, че нещо ще има успех или ще претърпи неуспех“ — а когато той я попита за причината, тъй като мъжът е много разумно същество, тя само ще повтори: „Чувствам го“. Това е език, който тя разбира, но мъжът не го чува.

Съществува друг тип опит, друго преживяване. Той е достъпен не само за духовни или много възвисени хора, известен е и на художника и на изобретателя. Дори човек да не вярва в това, то си съществува и се проявява. Това е усетът как точно да се създаде някое изобретение, как да оформи някоя нова система или план, как да напише поема. Хората могат да свързват достиженията на великите изобретатели с това, че те са изучавали механика и достиженията им са резултат от наученото. Но съществуват хиляди студенти, които изучават механика, а далече не всеки става изобретател.