Хазрат Хан - Космическият език (Мистичните учения на суфиите)

Аналогично стои и въпросът с времето. В действителност няма такова нещо като време. Просто ние сме създали определена концепция за него. Има само съществувание, има безкрайна продължителност на живота. По такъв начин това, което наричаме „този“ свят и „онзи“ свят, в действителност са само наша концепция, обозначаваща това, което скрива външния свят от нашите физически очи, с които сме привикнали да гледаме на живота. Но има само едно съществувание, един живот — безкраен и вечен.

Ние знаем, че думите могат да се предават по радиото от едно място на друго, това ни доказва, че ако има само едно съществувание, един живот, тогава в „този“ свят или в „онзи“ свят, тук или в бъдещето, контактът е възможен за нас, но е възможен само по един начин — като човек настрои себе си в така, че да може да живее цялостно.

Словото съдържа много лъжи и всяко хубаво нещо се имитира и това изкривява неговата същност. Затова всичко записано е фалшиво. Тъй като в умовете на хората съществува огромно желание да знаят нещо за реалността, много институти, общества и групи използват това и се опитват да говорят за неща, които сами не разбират. Днес можем да преброим стотици групи, които се опитват да събудят вярата в Бога, обучавайки се на това, което наричат „духовно общуване“ или връзка с духове. Но постъпвайки така, те крадат, изкривяват тази свещена наука, това най-велико чудо, което може истински да се осъзнае и реализира само чрез достигане на Царството Божие.

Изгубено слово е символична фраза, използвана от мистиците на Изток и от мъдреците във всички векове. Много духовни и мистични школи са били създадени, за да разберат този определен проблем, но (и това е факт) който и да е решил този проблем, много малко е говорил за него.

На Изток разказват древната история, че в една страна някога съществувала стена на тайните. Ако някой се изкачвал на тази стена, за да погледне оттатък, вместо да се върне и да разкаже какво вижда, той се усмихвал, скачал там и никога не се връщал назад. Така на хората от тази страна им станало много любопитно да узнаят, що за тайна се намира зад стената. Веднъж, когато един човек се изкачил на стената, те приковали краката му с вериги и го задържали, за да не може да скочи оттатък. Когато погледнал към другата страна, той също изпаднал във възторг от това, което видял и се усмихнал, а тези, които стояли в подножието на стената, желаещи да узнаят, какво ще разкаже, го издърпали назад. За тяхно голямо разочарование, той загубил речта си.

Тайната на живота притежава огромно очарование, всяка душа се стреми да я узнае, но когато някой иска да обясни тайната на живота, думите изчезват, стават недостатъчни, неадекватни. Съществуват множество причини за това безмълвие. Първата причина е, че когато човек, видял това, което се намира от другата страна на стената, се връща обратно, той се озовава сред деца. Всички неща, на които хората придават огромна важност и значение, му се виждат непотребни и смешни. За него истина и факт са две различни неща, а за всички останали истина и факт са едно и също нещо.

Последователите на различни вери и религии, които имат несъвпадащи мнения и идеи, спорят и доказват и с това отделят себе си един от друг. Нима като спорят, те се различават в осъзнаването, е реализацията на истината? Не. Всички различия и спорове се предизвикват от различни факти. Съществуват много факти, но само една истина, има много звезди и едно слънце, и когато слънцето изгрее, звездите избледняват. За този, пред когото е изгряло слънцето, за когото се е проявила истината, фактите имат малко значение. Светлината на истината, падаща върху фактите, ги заставя да изчезнат.

Ние често срещаме глухонеми хора — хора глухи и неми. Това говори, че глухотата, и немотата са свързани и от определена гледна точка да бъдеш глух е същото като да бъдеш ням. То е като двата края на една линия: когато гледате само краищата, можете да ги обозначите като „глух“ и „ням“, когато гледате на линията в цялост, тя е една. Точно такова е и възприятието и изражението на същността на двата края на една линия. С други думи, речта и слухът са едно и също. Ако е загубено едното, загубва се и другото.

Разликата между науката и мистицизма е незначителна; тя е само в дължината на пътя: науката може да измине едно разстояние, мистицизмът отива по-далече. Разглеждайки идеята на творението от материална гледна точка, ученият стига до осъзнаването, че съществуват определени елементи, които предизвикват творчество и формират всевъзможни обекти. Когато развива тази идея, той стига до молекулите, атомите и електроните, след това идва до вибрациите и спира тук. Той казва, че в основа на цялото творение е движението, а най-финия аспект на движението наричаме вибрация.