Хазрат Хан - Космическият език (Мистичните учения на суфиите)

Ведантата говори за Нада Брахма , звукът-Бог, имайки предвид, че дума, звук или вибрация е творящият аспект на Бога. Това показва, че мистикът не се отличава много от учения, който твърди, че движението е основа на цялото творение. Когато човек наблюдава това сходство между концепциите на съвременните учени, мистиците и учителите от древните времена, той започва да се съгласява със Соломон, че няма нищо ново под слънцето. Разликата е, че мистиците от древността не са създавали ограничения, наричани движения или вибрации, а са проследявали източника в божествения дух.

В съответствие с гледната точка на мистика, това, което е съществувало преди творението, е съвършеният Съществуващ. Съвършен не в обичайния смисъл на думата. Във всекидневните разговори ние наричаме много ограничени неща съвършени, а в духовния смисъла на тази дума. Духът на съвършенството е по-висш от думата. Под Божествено съвършенство мистикът подразбира съвършенството на красотата, мъдростта и силата, съвършенството на любовта и съвършенството на поко. Но в същото време там, където има очи, трябва да има и предмет, който може да се гледа, да му се възхищаваме — така се изпълнява предназначението на очите. Там, където съществуват уши, трябва да има и звук, който може да се чуе, за да се наслаждаваме на неговата красота — в това е същността на съществуването на ушите.

Така за съвършения Съществуващ, за да осъзнае Своето собствено съвършенство, е било необходимо да сътвори ограниченото съвършенство, подобно на Неговото Същество. Това става по пътя на разделението на единния принцип на три аспекта. Това в действителност е и тайната, стояща зад идеята за троицата: виждащ , видимо и поглед .

Задача на биологията и другите науки е детайлното обяснение на постепенното развитие на творението. Но схемата, предлагана от, мистиците на всички времена, е в това, че в началото е било сътворено царството на минералите, след това на растенията, на животните, а най-накрая на хората. Те са учели, че зад всеки от тези процеси на развитие има определена цел, която води творението към достигане на определено нещо.

Но при изучаването на целия процес на развитие на минералното, растителното, животинското царство и човека, виждащият открива нещо, което е било загубено, но което може отново да се появи. Какво е загубено? Какво е това, което мистиците изразяват чрез символичната фраза „Изгубеното слово“. Какво ги заставя да говорят, че словото е изгубено? Това, че в началото е било Словото: съществувало е движение, вибрация и съзнание за съвършеното Битие. Дори от научна гледна точка скалите не са били създадени, преди да е възникнало проявлението. Отначало е дошла вибрацията, след това се появили скалите.

Разликата между мистичната и научната гледна точка е, че ученият твърди, че интелектът е еволюирал от скалите по пътя на постепенния процес, а мистикът казва, че скалата е била само степен на интелект, интелектът е бил в началото, а скалата е дошла след това.

Целият процес на проявление предполага, че той е насочен към една и съща цел. Съществуват две гледни точки към това: едната е, че планината някога може да се превърне във вулкан или дървото може веднъж да даде плодове и по такъв начин целта на неговото съществуване да бъде изпълнена. Другата гледна точка, която вероятно е по-съвършена, е, че камъните и дърветата, животните и човека — всички работят за една цел и целият процес на творение работи за нея. Каква всъщност е целта, за която работи всеки аспект на творението? Какво чакат горите и дърветата? Какъв момент? Какво нещо? Какво търсят всички животни, освен храна? Какво придава важност на всяка човешка дейност, чието изпълнението води към следваща? Всичко е едно, но скрито под много форми. Това е търсене на словото, на изгубеното слово. Колкото повече се развива творението, толкова по-силно е неговото желание да чуе това слово.

Така, както съществува постепенен процес на еволюция от царството на минералите към царството на хората, така съществува и постепенен процес на развитие от определено състояние на еволюция на човека към състояние на съвършенство. Какво заставя човека да желае да чуе думи на възхищение или възхвали, които го удовлетворяват? Защо му е приятно да слуша гласа, думите на свой приятел? Какво го очарова в музиката и поезията и какво му носи радост? Това е все същото изгубено слово, приемащо различни форми.

Струва ни се, че в началото творението е било глухо и нямо — имам предвид в началото на материалното творение. Какво е породило болката, на осъзнаването да бъдещ глух и ням? Това е духът на съвършенството, който е бил съвършен във възприятията и израженията. Това, което казва Джелал-уд-дин Руми за душата в „Маснави“, обяснява цялата трагедия на живота. Макар че всеки човек, всяка душа изпитва болка в определена степен и всяка душа описва причината за тази болка по свой начин, все пак зад различните причини се крие една причина и тя е, че душата се намира в плен. С други думи, причината е, че словото е било изгубено.