Хазрат Хан - Космическият език (Мистичните учения на суфиите)

Намирането, осъществяването на тази връзка се проявява в откритието, че няма нито една стена, нито една бариера вътре в нас или между нас и окръжаващия свят. Към това откритие е устремена нашата душа. Чрез това откритие идва откровението! Това е и целта на целия живот на земята.

Аджмир — град на 375 км на югозапад от Делхи, място за поклонение, където се намира гробницата на суфи светеца Моин-уд-дин Чишти.

Акаша (санскр.) — фина, свръхчувствителна същност, изпълваща цялото пространство; небе; при суфиите — приют или помещение, а също така възможност. Фактически, тя е Всемирното Пространство, в което неотменно е заключена вечната Мислена основа на Вселената в нейните постоянно менящи се аспекти на плана на материята и обективността и от която се излъчва първото Слово или звук. „Петте акаши“ са петте признака, проявяващи се във физическия свят чрез петте органа на чувствата.

Акбар (араб.) — „велик, най-велики“, името на един от моголските императори (1542–1605), който покорил империя, заемаща голяма част от Индия и Пакистан. Той противопоставил своя образ на войнствените мюсюлмански ортодокси, предпочитайки веротърпимостта, разрешавайки бракове между хора от различна вяра и обсъждане на въпросите за религиозните вярвания между мюсюлмани, индуисти, християни и зороастрийци. След 1582 г., той формира своя „din-e-ilahi“, или „tauhid-e-ilahi“ — монотеистична вяра, обединяваща всички религии в империята.

Алгос — гръцка двойна флейта.

Аллахабад — град в Централна Индия, където се сливат реките Ганг и Ямуна.

Анахад Нада (санскр.) — „непобедим“. „ненараним“. Чакра в центъра на сърцето, „звук на Абсолюта“, при суфиите вж. Саут-е Сармад .

Арии — в дадения случай племена и народи, принадлежащи към индоиранската езикова общност.

Барода — град в източна Индия близо до Бомбай, столицата на щата Гуджарат. Градът, в който се е родил Инаят Хан.

Бенарес ( Варанаси_)_ — град на брега на Ганг, един от най-древните центрове на ведическата култура на Индия, в него има множество храмове и манастири.

Бене Израел (ивр.) — „синове на Израел“, така се наричат хората, принадлежащи към юдейската, християнската и мюсюлманска религии.

Бемол (муз.) — знак, показващ, че нотата, пред която стои, трябва да се свири с половин тон по-ниско.

Бодхисатва — (санскр.) — буквално, „този, чиято същност (сатва) е станала разум (бодхи)“.

Брамин (санскр.) — представител на висшата от четирите касти в Индия; свещенослужител.

Брахман (санскр.) — безличен, висш и непознаваем Принцип на Вселената, от чиято същност произлиза всичко и в който всичко се завръща, който е вечен, безначален и безкраен.

Ваджаб (араб.) — при суфиите вид духовен екстаз, който понякога завладява вярващия.

Вазифа (араб.) — буквално „пенсия, давана на човек за минала служба“, ежедневно задание или поклонение; при суфиите название на определено суфийско упражнение.

Вайрагя (санскр.) — „отвращение“, освободеност от всички суетни привързаности и желания, отсъствие на страсти.

Валмики (санскр.) — древноиндийски светец мъдрец, смятан за автор на „Рамаяна“.

Веданта (санскр,) — мистична философска система, израснала от усилията на много поколения мъдреци да изтълкуват съкровения смисъл на „Упанишадите“ (древни трактати за произхода на Вселената, природата и същността на Божествата, връзката на духа и материята, природата на човешката душа и Егото).

Веди (санскр.) — „откровение“, свещени писания на индусите, от корена „вед“ — „зная“, или „божествено знание“, най-древният сборник от религиозни текстове, написани на санскрит. Ведите не са цялостен труд, а се състоят от отделни Веди: „Сама веда“. „Риг веда“. „Яджур веда“ и „Атхарва веда“. Всяка от Ведите и почти всеки химн в тях, са написани от различни автори, разделени от цели епохи. Всички ведически писания се делят на две големи части: „раздел на деяния и трудове“ и „раздел (божествено) знание“. „Упанишадите“ се отнасят към втората категория.

Гама (муз.) — постепенна, възходяща или низходяща последователност от звуци на всякакъв лад, звуков ред.

Гати на Зороастър (Заратустра) — „гата“ буквално означава „строфа“. „песен“. „стихотворна големина“, поеми, създадени от Заратустра и влезли като част от религиозните източници на персите (Авеста).