Хазрат Хан - Космическият език (Мистичните учения на суфиите)

Мукти (санскр.) — „освобождение“.

Муршид (араб.) — духовен учител, както Гуру при индусите и при православните — Отец.

Мюрид (араб.) — послушник, ученик, последовател, както „чела“ при индусите.

Нада (санскр.) — „звук“.

Нарада (санскр.) — свят мъдрец, на когото се преписва авторството на химните на „Риг Веда“. Счита се за изобретател на инструмента вина и понякога го сравняват с гръцкия Орфей. По-късно неговото име било свързано с легендите за Кришна.

Нафс (араб.) — душа, естество, желание, персонификация, същност, „Аз“, в суфизма — лъжливо его.

Нирвана (санкр.) — буквално „угасване“, развъплъщение, вечно блаженство, угасване на осъзнаването за отделност от съществуването; при суфиите — осъществяване на свободата на душата.

Ней — турска флейта, използвана от суфиите от ордена Мевлеви по време на музикални медитации.

Панга — индийска флейта, състояща се от три части, обединени заедно, използва се за заклинание на змии.

Парвати (санскр.) — буквално, „идваща от планината“. „дъщеря на планината“, едно от нейните имена е Дурга; съпруга на Шива.

Пракрит (санскр.) — езикова група в средна Индия, възникнала от санскрит. С това име се нарича музиката, развиваща се в този период.

Полутон (муз.) — най-малкото разстояние между два различни по височина звука в съвременната европейска музикална система.

Пракрити (санскр.) — дословно, „детайлна разработка“. Природа; Природна сила; Душа на Природата; изпълняваща или действаща сила. При суфиите съпоставима с термина „Сифат“.

Прана (санскр.) — жизнена енергия, живот, жизнено дихание. При суфиите — основно или централно дихание, живот и неговата физическа форма като усещане във физическите сфери на дишането, проявено външно.

Психометрия — буквално „душевно измерение“, виждане с очите на душата или с вътрешно зрение.

Пурани (санскр.) — буквално „древни“. В индуизма — събрани символически и алегорични писания, легенди, свещени текстове. Смята се, че Пураните са съставени от Вяса, автор на Махабхарата.

Пуруша (санскр.) — Субект; Съзнателно Битие; Съзнаваща душа; същностно битие, поддържащо свиренето на Пракрити ; Съзнание или Съзнаващ, намиращ се отзад, свидетел, знаещ, наслаждаващ се, поддръжник и извор, санкциониращ действията на Природата. При суфиите — свойството „Зат“.

Раджас (санскр.) — „свойство на замърсеност“, страсти и активност, една от трите гуни или деление във взаимоотношенията на материята и природата, представляваща формата и изменчивостта.

Ракс (араб) — танц. При суфиите — екстатични движения, възпроизвеждани от вярващи хора, слушащи кавали или друга духовна музика, влагащи радост в движенията.

Рага — за тук: музикален лад.

Ракшаси (санскр,) — букв. „хранещи се със сурово“, а в народните суеверия — зли духове, демони.

Рама и Сита — съпрузи, герои на „Рамаяна“ . Рама е седмото въплъщение на бог Вишну.

„Рамаяна“ — древноиндийски епос, посветен на бог Рама, разказващ за това, как той върнал похитената си съпруга при себе си. Едно от свещените сказания на индуизма.

Рампур — град в Индия в долината на горното течение на Ганг.

Рифаи — суфи школа, основана от Ахмад Али ар-Рифаи в южен Иран. Множество клонове на този орден са разпръснати по целия мюсюлмански свят. По време на някои ритуали рифаи си нанасят рани, които мигновено зарастват.

Риши (санскр.) — адепти, вдъхновени. Във ведическата литература този термин се използва за обозначение на тези, чрез които са били разкрити различни мантри.

Руми — пълното име е Джелал-уд-дин-Руми („Рум“ — така се е наричала Мала Азия), а Руми означава „човек от Мала Азия“. В Турция е известен под името Мауляна (нашия Господар). Роден е в Балх през 1205 г., като голяма част от живота си е преживял в Коня (Турция), По образование бил правист и не се интересувал от суфизъм, докато не срещнал своя бъдещ учител Шамс Табризи през 1240 г. След което става знаменит суфи и поет. Руми е написал сборника от притчи в стихове „Маснави“, а след това „Диван“ („Дивани Шамс Табризи“). Той е основател на ордена Мевлеви — „Танцуващите дервиши“. Напуснал света през 1273 година.