Хазрат Хан - Космическият език (Мистичните учения на суфиите)

Има една история за мадзуб . Мадзуб е човек, когото в света считат за блажен, за налудничав. Някои хора мислят, че той не е много уравновесен човек. На Изток такива същества и са много уважавани. Преди няколко столетия в Кашмир живял мадзуб Махараджата му бил дал земя, където да може да живее и му било разрешено да броди навсякъде из двореца и градините, когато поиска. Било му разрешено да посещава всички градини на махараджата. В една от градините имало миниатюрна пушка-играчка и понякога на мадзуба му идвало на ум да си поиграе с нея. Обикновено взимал оръжието и го обръщал на юг, на север или накъдето му било угодно, а после го въртял и правел всевъзможни движения с тялото си, сякаш се сражавал с невидим противник, а след битката имал вид на победител. И всеки път, когато се държал така, махараджа Ранджит Сингх обикновено давал заповеди на своята армия да се готви за война — и винаги имал успех. Войната продължавала много, много години, вървяла бавно и нищо не се променяло, но всеки път, когато мадзубът си играел с пушката, махараджата печелел победи.

В Хайдарабад живял мадзуб , който имал навика да оскърбява всички, като назовава хората с такива имена, че те бързо се отдалечавали от него. Но един човек все пак посмял да отида при него, без да обръща внимание на оскърбленията. Мадзуб му казал: „Какво искаш?“ той отговорил: „Моето дело ще се гледа в съда след шест дена, а аз нямам пари. Какво да правя?“ Мадзуб казал: „Разкажи ми за това дело, но говори истината“ И човекът му разказал всичко, а мадзуб го изслушал и написал на земята: „Струва ми се, че в това дело няма нищо, то трябва да бъде прекратено.“ и казал: „Отивай, всичко е направено“. Човекът отишъл в съда. Адвокатите и представителите на противоположната страна били там, а от негова страна нямало никой, защото бил беден човек. Съдията изслушал и двете страни, а след това произнесъл точно думите, които мадзуб написал на земята.

Какво значи това? Това обяснява казаните от Христос думи: „Влезте в Царството Божие“ , т.е. всяка душа носи в себе си Царството Божие. Да осъзнаеш тази тайна на живота означава да отвориш своите очи за Царството Божие и тогава каквото и да прави човек, всичко добива смисъл, значение. И никога не се губи. Няма значение стореното видимо ли е за очите, материализирано ли е или не — то оживява, съществува. Нищо не си отива, нищо не се губи. Ако действието не се прояви на един план, означава, че е било извършено на друг. Но се отразява на всички планове, защото винаги съществува взаимодействие, връзка между световете. Всичко, извършено от човека, ако не е материализирано на физически план, се отразява и проявява на друг план. Ако човек мисли: „Аз не съм материализирал своите мисли“, това означава, че времето и обстоятелствата не са позволили това да се случи. Но ако веднъж е била пусната мисъл, тя задължително ще бъде материализирана.

Умът има пет аспекта, но най-известният е този, за когото използваме думата „ум“ — т.е. създаващият мисли и въображение. Умът е почвата, от която от мислите и въображението израстват растения. Те живеят в нея, но тъй като постоянни се появяват свежи леторасли, растенията и дърветата, които са се появили по-рано, са скрити от очите на човека и само новите „растения“ са доловими за неговото съзнание. Човек рядко си спомня за минали мисли и образи, защото те не са пред него, но когато пожелае да намери мисълта, на която някога е придал форма, тя незабавно се появява, защото всичко, веднъж изречено, продължава да съществува.

Тази част, до която съзнанието няма пряк достъп, се нарича подсъзнание. Съзнанието остава на повърхността, правейки за нас ясна тази част от мислите и мисловните образи, които току-що са протекли или към които все още гледаме. Всички мисли и фантазии, които някога са родени от човека, продължават да съществуват.

В каква форма се проявяват? Във формата, дадена им от ума. Душата приема форма в този физически свят, форма, заимствана от света. Мисълта също приема форма, заимствана от света на ума. Затова ясният ум може да надари мислите с ясна форма, а смутеният ум произвежда неясни мисли. Така е и при сънищата — сънищата на човека с ясен ум са ясни и ярки, сънищата на хората с неясен ум са объркани. Интересно е, че сънищата на художника, поета, музиканта, на този, който живее в красота и мисли за красота, са красиви, а сънищата на тези, в чиито ум има съмнение, страх или смущение, са изпълнени с кошмари.