Хазрат Хан - Космическият език (Мистичните учения на суфиите)

Нещата не остават в паметта така, както в бележник за записки. Бележникът е мъртъв, затова и всичко, записано в него, е мъртво, а паметта е жива, така че всичко, оставащо в паметта, също е живо, има живо присъствие. Записът на един приятен спомен понякога е толкова ценен, че човек е готов да пожертва обективния свят в името на такъв запис.

Веднъж бях много трогнат, виждайки вдовица, чиито роднини искаха да я помоля да се върне в обществото, да общува с хората, да води по-светски живот. Отидох при нея, за да й дам съвет. Тя меко ми каза: „Всички усещания на този свят, колкото и приятни да са, не ми носят удоволствие. Моята единствена радост е споменът за моя възлюбен — другите неща ми носят печал, карат ме да страдам. Ако изобщо намирам радост в нещо, това са мислите за моя любим“. Аз не можах да кажа нито дума. Помислих си, че ще бъде грях да я лиша от тази радост. Ако споменът й причиняваше страдание, щях да поговоря с нея, но тя изпитваше единствено радост. Помислих си, че това е живата Сати , изпитах огромно уважение към нея и не можах да продумам нито дума.

В паметта може да се намери тайната на рая и ада. Както е казал Омар Хаям в „Рубаят“. „Раят е видение на изпълненото желание, а адът е само сянка на горящата душа“ Какво е това? Къде е това? То е само в паметта. Затова паметта не е нещо дребно. Тя не е нещо скрито в мозъка. Тя е нещо живо и обширно, че ограниченият ум не може да го постигне, това е нещо, само по себе си явяващо се свой свят.

Понякога хората питат: „Тогава какво става, когато човек е загубил паметта си? Предизвикват ли се с това нарушения в мозъка?“ Никой в действителност не губи паметта си. Човек може да загуби своята памет, но тя никога не губи него, защото паметта е самото негово същество. Понякога нарушението на мозъка не дава възможност да се определи какво съдържа паметта. Затова човек, загубил паметта си в следствие на мозъчни увреждания, все още я притежава. Тази памет ще стане отново ясна за него след смъртта, защото умът е съвършено различен от тялото — той е нещо отделно, независимо от него. Умът зависи от тялото във възприятията на външните преживявания, които получава чрез чувствата, но е независим от него при задържането на съкровищата, които е събрал и съхранил от външния свят.

Ние сме привикнали да изпитваме всичко чрез тялото си, дори чувствата и това в някои случаи ни прави зависими от него, но не означава, че не можем да изпитаме онова, което принадлежи на ума, без помощта на тялото. Ако човек се издигне над обектното битие, той ще види своята памет неповредена. Просто паметта не може да функционира в мозък, който не е в ред, но и в периода, когато човек е загубил своята памет, впечатленията пак се записват и по-късно се връщат. Само че във времето, когато човек е загубил паметта, тя не прави активно запис на нещата, които й се предлагат.

Да имаш добра памет е благодат, знак за духовност, защото показва, че светлината на интелекта е ясна и осветява всяка частица на мозъка. Добрата памет е белег на великите души.

Паметта е и съкровище, в което се съхранява знанието на човека. Ако човек не може да черпи от собственото си знание, от своята памет, той зависи от книгите и неговото знание има ниска стойност. Веднъж, шест месеца след като моят муршид ме бе приел за свой ученик, започна да говори за метафизика. Бях склонен към метафизика и горещо приветствах тази възможност. Никога за тези шест месеца аз не бях проявявал нетърпение и не показвах никакво страстно желание да узная повече, отколкото ми беше позволено да узная. Бях напълно удовлетворен да седя в краката на своя Учител, това беше всичко за мене. В не по-малка степен, за моя ум беше огромен стимул да чуя от него нещо, отнасящо се до метафизиката. Но щом извадих бележник от джоба си, моят муршид приключи темата. Не каза нищо, но този ден аз усвоих урока, че бележникът не трябва да бъде хранилище за моето знание. Съществува жив бележник — това е моята памет — „бележникът“, който ще пренеса със себе си през целия си живот и ще отнесе в бъдещето.

Несъмнено, муршидът винаги записваше на хартия неща, принадлежащи на земята, цифри и други факти, но неща, имащи отношение към духовния порядък, към божествения закон, които са значително по-важни и бележникът не е създаден за тях, трябва да се съхраняват в паметта. Защото паметта не е само записваща машина — тя е плодородна почва и всичко, което е поставено в нея е постоянно съзидаващо и развиващо се. Ето защо човек не само притежава нещо, е вложил в банка, той получава и лихви.