Хазрат Хан - Космическият език (Мистичните учения на суфиите)

Веднъж някой ме попита, на какво приличат елементалите. Елементалите изглеждат точно така, както и вашите мисли. Ако мислите за човешките същества, елементалите имат човешка форма, ако мислите за птици, елементалите имат формата на птици, ако мислите за животни, елементалите имат формата на животни, защото елементалите са родени от вашите мисли.

Елементалите се създават от човека. Когато духа вятър и се разразява буря, предизвикваща разрушения, човек гледа на това като на механическо действие на природата. Но то не е само механично действие, то се направлява от чувствата на човека, от тяхната интензивност. Тези чувства се превръщат в огромни същества — същества, които заповядват. Подобно на батерия те усилват вятъра и бурите, наводненията и изригванията на вулканите.

Съществуват и други мисли, мисли, призоваващи за благословия. Мисълта за дъжд, прогонващ сушата, носи божията милост. На Изток наричат дъжда божествена милост. Слънчевата светлина в ясното небе, цялата благодат на природата, ободряващият чист въздух, есента, богата реколта, цветята и плодовете, всички тези благословии, които идват към нас от земята и от небето, също се управляват от стоящите зад тях сили. Подобно на едно на пръв поглед механично действие в природата — издигане на изпаренията в небето, където се събират в облаци и предизвикват дъжд — така и мислите и чувствата, думите и действията извършват уж механична работа, но тази работа се управлява от дейността на Вселената. Така ни показва, че съществува не само механична работа в природата, но и механична работа на човешкия интелект, управляваща дейността на природата.

Ето защо отговорността на човека е много по-голяма от отговорността на всяко друго същество. В Корана се казва, че Бог е заявил: „Ние предлагахме нашето доверие на небесата и на земята, на планините, но те не посмяха да го приемат — но човекът прие нашето доверие“. Това доверие е наша отговорност — отговорност не само пред тези, които са около нас, които срещаме в ежедневието или на работното място, отговорност не само за нещата, които лично ни интересуват, но и за цялото творение. Носим отговорност за това, което влагаме в сътвореното, дали е полезно, дали създаване по-добри и по — хармонични условия в нашата сфера, в нашия свят, на нашата земя. Ако творим свят, изпълнен с любов и хармония, значи сме осъзнали своята отговорност. Ако не осъзнаваме това, значи не сме открили смисъла за съществуването ни на тази земя.

В детството си човек не знае нищо. Той разрушава ценни и красиви вещи от любопитство или фантазия. Но когато детето израсне, започва да чувства своята отговорност. Това е признак на зрялост. И именно от този момент човек започва своя живот, именно от този момент душата се ражда отново. Докато душата не се роди отново, тя не влиза в царството Божие. А Царството Божие е тук. Докато човек не осъзнае своята отговорност, той не познава и царството Божие. Само когато започне да осъзнава отговорността си, тогава се пробужда за царството Божие, в което се ражда душата.

Нещо повече, в потвърждение на тази идея в санскрит съществува дума използвана от богосъзнаващи хора и тази дума е Брахман — „Създател“. Щом душата осъзнае това, тогава ще узнае, че всеки момент от нейния живот е съзидателен както вътрешно, така и външно. А ако човек е отговорен за творението, той носи отговорност за всеки момент от своя живот. В живота нищо не преминава напразно. Колкото и безнадеждни и нещастни да са условията, за душата животът никога не е загубен, не е преминал напразно, защото съществува съзидателна сила, действаща във всички негови движения. Във всяка мисъл, във всяко чувство душата винаги създава нещо.

В санскрит има още една дума двиджа — „два пъти родена душа“. В мига, когато човек постигне целостта, неговата душа се ражда отново, неговото осъзнаване на живота се изменя, плановете и действията му стават други.

Ще отида още малко по-нататък. Съществуват души, които понякога ни се струва, че не правят нищо. Човек може да си помисли: „Смятат ги за духовни хора. Но какво правят те?“ Нашата представа за действие е да се суетим, да се блъскаме, да бъдем заети през цялото време. Доколко това е угодно — не е важно. Важно е нещо да бъде направено — така си мислим. Но ако човек е духовно израснал, действията му не се проявяват външно, но на невидимия план той върши значително повече работа, отколкото може да си представим.