Робърт Хайнлайн - Далила и космическият строител

— Много добре тогава, как разбрахте от какъв пол съм аз?

— Да не би да се опитвате да отречете, че сте жена?

— Само това остава! Аз се гордея, че съм жена. Но официално на вас не ви е известно от какъв пол е Г. Брукс Макнай. Ето защо използвам „Г“ вместо Глория. Аз не моля за привилегии.

— Няма и да ги получите — изсумтя Тайни. — Не знам как сте се промъкнали, но разберете едно, Макнай, или Глория, или каквато сте там — вие сте уволнена. Връщате се със следващия кораб. Дотогава ще се постараем мъжете да не научат, че на борда имаме жена.

Видях я, че брои до десет.

— Ще ми разрешите ли да кажа нещо? — попита тя накрая. — Или законът на вашия капитан Блай забранява и това?

— Кажете каквото имате да казвате.

— Аз не съм се промъкнала. Аз съм от постоянния персонал на Станцията — главен инженер по свръзките. Пожелах лично да бъда назначена на свободната бройка, за да се запозная със съоръженията още по време на монтажа. Вероятно ще живея тук — не виждам причина защо да не започна отсега.

Тайни махна с ръка.

— Един ден тук ще има и мъже, и жени. Дори и деца. Засега обаче е място само за мъже и такова ще си остане.

— Ще видим. Вие обаче не можете да ме уволните — радиооператорите не са във ваше подчинение. — Тя беше права — свързочниците и други някои специалисти се изпращаха по заявка на предприемачите „Файв Къмпанис Инкорпорейтид“ от „Хариман Ентърпрайсис“.

Тайни изсумтя.

— Може би не мога да ви уволня, но мога да ви върна у дома. „Персоналът по заявка трябва да удовлетворява предприемача“ — тоест мен. Параграф 7, точка „М“ — лично аз съм я написал.

— Тогава ви е известно, че ако се отхвърли безпричинно специалист по заявка, предприемачът поема разходите по връщането.

— Ще поема риска да ви платя пътя до дома, но тук няма да ви държа.

— Постъпвате напълно лекомислено.

— Може и така да е, но аз решавам кое е добро за строежа. По-скоро бих търпял амбулантен търговец на наркотици, отколкото жена, която да върти опашка около момчетата ми!

Тя ахна. Тайни разбра, че е казал твърде много.

— Извинете, мис — добави той. — Но това е положението. Ще останете под ключ, докато успея да се отърва от вас.

Преди тя да заговори, се намесих аз.

— Тайни, погледни назад!

С опулени очи един от строителите се взираше в илюминатора. Други трима-четирима се понесоха нагоре и се присъединиха към него.

Тогава Тайни вдигна „свещ“ към илюминатора и като дребни рибки те се разпръснаха. От страх едва не излязоха от костюмите си — помислих си, че Тайни ще размаха пестници през кварцовото стъкло.

Върна се сякаш пребит.

— Мис — рече той и посочи с ръка, — почакайте в стаята ми. — А когато тя излезе, добави: — Тате, какво ще правим?

— Помислих, че вече си решил, Тайни — отвърнах аз.

— Решил съм — отвърна заядливо той. — Моля те, повикай главния инспектор.

Това показваше колко далеч бе отишъл. Групата на инспекторите бе подчинена на компанията „Хариман“, а не на нас, и Тайни ги смяташе за пълни досадници. Освен това Тайни бе възпитаник на института „Опънхаймър“, а Далримпъл на Масачузетския технологически институт.

Той влезе нагъл и весел.

— Добро утро, директоре. Добро утро, мистър Уидърспун. С какво мога да ви бъда полезен?

Тайни навъсено разказа историята. Далримпъл имаше самодоволен вид.

— Права е, старче. Можеш да я върнеш обратно и дори да изискаш мъж за заместник. Но аз едва ли ще мога да приема това искане за основателно, нали така?

— По дяволите, Далримпъл, не можем да държим жена тук!

— Спорен въпрос. Както знаеш, не е упоменат в договора.

— Ако от вашето управление не ни бяха изпратили за неин предшественик един долен комарджия, сега нямаше да загазя така!

— Хайде! Хайде! Помисли за драгоценното си кръвно налягане. Да речем, че оставим въпроса за утвърждаването открит и се договорим за разходите. Така нали е справедливо?

— Струва ми се, да. Благодаря.

— Няма защо. Имай обаче едно нещо предвид: като изгони на бърза ръка Питърс без предварително да видиш новия радист, ти остана само с един оператор. Хамънд не може да кара двадесет и четири часови вахти.

— Той може да спи в центъра за свръзки. Сигналът ще го буди.

— Не мога да приема това. Честотите на наземната станция на компанията и на корабите трябва да се следят непрекъснато. Компанията „Хариман“ е доставила правоспособен оператор — опасявам се, че засега ще трябва да я използваш.

Тайни винаги е бил склонен да се примирява с неизбежното — той тихо рече: