Робърт Хайнлайн: Далила и космическият строител

— Виж, Джими, какво става тук?

— Не можеш ли да се досетиш, Тате? Дявол го взел, аз също подавам молба.

Казах му какво предполагам и той го потвърди. И така взех молбите, обадих се на Тайни и го заклех в божието име да отиде в канцеларията си.

Умислен, Тайни хапеше устни.

— Но, Тате, те нямат право да стачкуват. Договорът не допуска никакви стачки — имаме споразумение с всеки ангажиран в строежа профсъюз.

— Това не е стачка, Тайни. Ти не можеш да попречиш на някого да напусне.

— Кълна се, че ще си платят билета за връщане.

— Помисли си пак. Повечето от тях са работили достатъчно дълго, за да имат право на безплатен билет.

— Ще трябва спешно да наемем други хора или ще изтървем срока.

— Нещо по-лошо, Тайни — няма да свършим. До следващия период на затъмнение ти няма да разполагаш дори с група по поддържането.

— Досега не ми се е случвало работниците ми да ме напускат. Ще поговоря с тях.

— Няма полза, Тайни. Изправен си пред нещо, с което не можеш да се справиш.

— И ти ли си против мен, Тате?

— Аз никога не съм против теб, Тайни.

— Тате, ти ме мислиш за твърдоглав, но аз съм прав . Не можем да държим една жена сред неколкостотин мъже. Това ги подлудява.

Не му казах, че и на него това му действува по същия начин. Казах само:

— А това лошо ли е?

— Разбира се. Не мога да позволя строежът да се провали, за да угодя на една жена.

— Тайни, преглеждал ли си напоследък дневните отчети?

— Почти нямах време — какво толкова има в тях? Знаех защо не е имал време.

— Ще ти е трудно да докажеш, че мис Глория е попречила на работата. Изпреварили сме графика.

— Наистина ли?

Докато той разглеждаше задълбочено диаграмите, аз обгърнах с ръка раменете му.

— Виж какво, синко — рекох аз. — Любовта шествува от памтивека по нашата планета. На Земята хората никога не се разделят с нея, но това не пречи да се строят и някои доста големи обекти. Може би ще се наложи и ние тук да се научим да живеем с нея. Всъщност ти само преди минутка намери отговора.

— Така ли? Сигурно е станало случайно.

— Ти каза: „Не можем да държим една жена сред неколкостотин мъже.“ Разбра ли ме?

— Ха? Не, не разбрах. Почакай малко. Май че разбирам.

— Играл ли си някога жиу-жицу? Понякога човек печели, като се отпусне.

— Да. Да!

— Ако човек не може да ги победи, трябва да се присъедини към тях.

Той позвъни на центъра за свръзка.

— Кажете на Хамънд да ви смени, Макнай, и елате в моята канцелария.

Направи го много внушително — стана прав и дръпна една реч — как не бил прав, как му било потребно много време, за да осъзнае това, как се надявал да няма лоши чувства и т.н. Беше дал указания до земната администрация да видят колко длъжности биха могли да се заемат незабавно от жени.

— Не забравяй семейните двойки — намесих се тактично — и най-добре помоли за няколко по-възрастни жени.

— Така ще направя — съгласи се Тайни. — Пропуснах ли нещо, Тате?

— Мисля, че не си. Ще трябва да построим жилищата, но има време.

— Дадено. Казах им да задържат „Поул Стар“ , Глория, за да могат да изпратят още няколко жени с този рейс.

— Това е чудесно! — Тя изглеждаше наистина щастлива.

Той прехапа устна.

— Имам чувството, че съм пропуснал нещо. Хм, сетих се! Тате, кажи им да изпратят колкото е възможно по-бързо свещеник за Станцията. При тази нова политика може да ни потрябва по всяко време.

И аз бях на същото мнение.

© 1949 Робърт Хайнлайн

© 1986 Виолета Чушкова, превод от английски

Robert Heinlein

Delilah and the Space-Rigger, 1949

Сканиране: Xesiona, 2008

Разпознаване и редакция: Mandor, 2008 (#)

Издание:

Зелените хълмове на Земята (сборник)

Издателство „Георги Бакалов“, Варна, 1986

„Библиотека Галактика“ №80

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9274]

Последна редакция: 2008-10-11 15:00:00