Патриша Хайсмит - Хари

Пое си отново въздух. Не беше дишал няколко секунди и сърцето му подскачаше, като че ли той самият се биеше. Насили се да тръгне към мястото, където смяташе че лежи Антоан. Наоколо беше тихо, в листата и клоните се чуваха само стъпките му. Забеляза черни, бели и зелени петна от дрехите на Антоан, после лицето му, изпоцапано с кръв. Антоан лежеше по гръб. И двете му очи кървяха.

Хари беше на врага му!

От брадата на Антоан главата на Хари не се виждаше, но тялото и опашката му мърдаха върху гърдите на Антоан като парченце козина, увиснала на врата му.

— Хари! — гласът на Ролан заглъхна.

Хари може би не го чу.

Ролан вдигна един клон.

— Хари, махни се оттам! — каза през зъби.

Хари се премести от другата страна на врага на Антоан и отново се впи в него.

— Антоан? — Ролан пристъпи напред, като вдигна клона.

Хари повдигна главата си, отмествайки я към зеления ревер на жакета. Коремът му видимо се беше увеличил. Пълен е с кръв, осъзна Ролан. Хари пристъпи напред, за миг застана на задните си крака, прошумоля в листата около Антоан, снижи се и сякаш се приготви да спи. Беше легнал върху едно слънчево петно.

Страхът на Ролан почти изчезна, защото Хари изглеждаше успокоен, но се боеше, че Антоан е може би мъртъв, това предположение го ужаси. Извика отново към Антоан. Кръвта съхнеше и потъмняваше в очните му ябълки. Очите му като че ли липсваха или почти бяха изядени. Кръвта по дрехите, по лицето му, навсякъде беше тъмночервена и засъхнала, не бликаше от никъде, което беше сигурен признак, че сърцето е спряло да тупти, размишляваше Ролан. Преди да осъзнае какво върши, се наведе над спящия Хари, хвана китката на Антоан за да напипа пулса му. Постоя така няколко секунди. После с ужас отдръпна ръката си от китката и се изправи.

Помисли си, че Антоан е умрял от сърдечна криза, не само от Хари. Осъзна, че трябва да се махне Хари от тук, дори ако трябва да го хване и убие. Погледна назад към Ла Сурс, после към Антоан. Трябваше да скрие Антоан. Изпитваше погнуса от тялото му, защото беше мъртво А към Хари — любов и желание да го закриля В крайна сметка Хари се бе защитавал; Антоан е бил за пет само един гигант-похитител и евентуален убиец.

Ролан погледна часовника си — показваше малко след девет и тридесет.

Прескачайки ниските храсти, побягна назад към гората. На края на поляната на Ла Сурс се спря, Брижит поливаше цветята около стълбището. Когато се прибра в къщата, той влезе в работилницата, взе една вила и лопата и се върна обратно в гората.

Копа наблизо край тялото на Антоан, мястото беше подходящо за гроб. Физическият труд то отрезви и донякъде уталожи обзелата го паника. От другата страна на Антоан Хари продължаваше да спи. Ролан работеше като луд и сякаш силите му се увеличаваха с работата. Осъзнаваше, че изпитва ужас от тялото на Антоан — това, което преди беше жива вкаменелост, толкова познато в дома им в Париж и тук, сега представляваше труп. Почти вярваше, че Антоан ще се надигне и го наближи, по същия начин по който постъпваха духовете в книгите, които четеше.

Беше започнал да се уморява, заработи по-бавно, но със същата решителност. Трябваше да свърши до обяд, си каза, иначе майка му и Брижит ще започнат да търсят Антоан за обеда. Опита се да мисли какво ще каже.

Гробът беше достатъчно дълбок. Ролан стисна зъби и задърпа Антоан за зеления жакет и панталоните и го търколи вътре. Антоан падна надолу с лицето. Побутнат от ръката на Антоан, Хари се изправи на четирите си крака, все още сънен. Задушавайки се, Ролан насипа обратно пръстта. Започна да скача върху нея, за да я изравни, беше останало още пръст, която трябваше да се разпръсне, така че да не привлече ничие внимание, някой, който би дошъл да оглежда гората.

После, за да прикрие гроба, разпръсна върху него клони и листа с помощта на вилата.

Вцепенен от умора, вдигна Хари. Беше много тежък — тежък като пистолет, му мина през ум. Очите му бяха затворени, но не спеше. Държеше главата си изправена и щом Ролан го приближи до очите си, Хари отвори своите и го погледна. Никога нямаше да го ухапе, Ролан бе убеден в това, защото му носеше месо. По някакъв начин му бе поднесъл и Антоан. Тръгна с Хари бавно за вкъщи, видя клетката в гората и свърна към нея, после се отказа. Остави Хари до затопления от слънцето камък, недалеч от ливадата.

Прибра вилата и лопатата в работилницата. Изми доколкото можа ръцете си на студената вода в двора, после, предполагайки, че Брижит е в кухнята, влезе откъм главния вход. Качи се горе и се изми внимателно с топла вода, смени и ризата си. Пусна за компания транзистора. Чувстваше се особено, не се страхуваше вече, и с каквото и да се захванеше, мислеше, че ще го направи непохватно — да изтърве или да се спъне в нещо, докато се качва нагоре по стълбите, макар и да не се случи нищо такова.