Патриша Хайсмит - Хари

Ролан се отдалечи. Възпитаните хора не подслушват. Но му стана неприятно, че Антоан каза: „Месьо Ролан не ми се подчини“. Докога Антоан смята да го контролира? Пред вратата на всекидневната се поколеба, там търговецът на антики пушеше, скръстил обутите си в бял панталон крака, зареял поглед в пространството. Припи му се кафе, но си помисли, че не си струваше скуката. Ролан мина от трапезарията към кухнята.

— Брижит, бих ли могъл да получа малко месо за пора? Сурово, ако може? — попита Ролан.

— Месьо Ролан, знаете ли, Антоан е много разстроен. Порът е свирепо животно. Трябва да разберете това!

Ролан отвърна любезно:

— Зная, Брижит, съжалявам, че е ухапал Антоан. Ще занеса пора в градината. Заедно с клетката, още сега.

Брижит поклати глава, извади телешко месо от хладилника и с неохота отряза едно парче.

Не беше кърваво, но сурово. Ролан хукна нагоре към стаята си, отвори внимателно капака на куфара, където Хари седеше изправен като човече на пружина. Хари пое подаръка с предните си зъби и лапи и го задъвка.

Без да се страхува, Ролан протегна ръце напред.

— Тази вечер ще трябва да спиш в градината, съжалявам — прошепна.

Хари се промъкна през процепа на маншета на ризата му, качи се нагоре по ръката, после се спусна към кръста. Ролан го залюля в ризата си и тръгна по стълбите надолу изопнат по войнишки, с клетката в другата ръка.

Навън беше тъмно, но Ролан виждаше от осветения кухненски прозорец. Сложи Хари в клетката и дръпна резето. Вътре имаше тенекиено канче с достатъчно вода.

— Ще се видим утре, приятелю!

Хари застана на задните си крака и постави розовите си длани върху мрежата, черното му носле търсеше миризмата на Ролан, който гледаше назад към него, докато пресичаше поляната.

На следващата сутрин, в неделя, Брижит му поднесе чая в осем, ритуал, започнал отпреди няколко седмици. Това караше Ролан да се чувства пораснал, да си фантазира, че не може да се събуди напълно, ако някой не му поднесе нещо топло за пиене в леглото.

После си обу сините джинси, обувките за тенис, облече една стара риза и слезе да види Хари.

Клетката беше изчезнала. Или поне не беше на същото място. Ролан огледа всяко кътче в градината, около тополовите дървета, после се върна в къщата. Влезе в кухнята, където Брижит поставяше върху поднос закуската на майка му.

— Някой е преместил клетката на пора, Брижит. Да знаеш къде е?

Брижит се наведе Над подноса:

— Антоан я взе, месьо Ролан. Не зная къде я занесе.

— А взе ли колата?

— Не зная, месьо Ролан.

Ролан излезе и надникна в гаража. Колата беше там. Огледа се наоколо. Дали не е сложил клетката в работилницата? Отвори вратата. Вътре нямаше нищо друго, освен косачката и градинските сечива. Гората. Сигурно майка му е казала на Антоан да отиде в гората и да пусне пора. Смръщи вежди и се затича.

Закачи ризата си на калинови храсти, задърпа я и тя се скъса. Старият Антоан не би могъл да отиде твърде далече в тази гора, мислеше Ролан. Нямаше никаква пътека.

Чу пъшкане. Или си беше въобразил? Не бе сигурен откъде идва звукът, затова продължи в същата посока. Сега чу чупене на клони и вик. Нямаше съмнение, викаше Антоан. Ролан продължи.

Между дърветата забеляза черно петно. Антоан носеше черни панталони, а често и тъмнозелен жакет. Ролан се спря. Тъмното петно се опитваше да се надигне само на тридесет стъпки от него. Но толкова много листа имаше помежду им! Отляво на неясната фигура проблесна златна ивица светлина, беше Антоан, чу хленчещия му плач — немощен, почти като плача на бебе.

Ролан се приближи поизплашен. Сега различаваше главата и лицето на Антоан и течащата кръв от едното му око. После видя Хари да скача по бедрото на Антоан, видя как ръката му безсмислено брани краката му, защото Хари беше вече върху врата му. Или на лицето му. Антоан залитна и падна.

Трябваше да отиде и да му помогне, помисли си Ролан, да вземе една пръчка и да изгони Хари. Но се чувстваше като омагьосан, не можеше да помръдне. Видя как Антоан замахна силно към Хари, но прътът, който държеше, се удари в едно дърво и се счупи. Отново залитна.

Добре му послужи, помисли си Ролан.

Антоан се надигна тромаво и хвърли нещо, може би камък, към Хари. Ролан забеляза кръв по бялата риза на Антоан. А Хари се стрелкаше като мистериозен малък куршум, нападащ Антоан отново и отново от различни посоки. Изглежда, че Антоан се опитваше да избяга. Препъна се в някакви храсти вляво от него. Видя как Хари скочи към лявата му ръка и се задържа за нея със зъбите си. А не беше ли това само проблясване на слънчев лъч? Той изгуби от погледа си Антоан, сигурно беше паднал.