Лоръл Хамилтън: Кафенето на лунатиците

Той се наведе напред с очи, втренчени в лицето ми. Не можах да се сдържа и също се наведох.

— Пеги, това е жена ми, е ликантроп.

Премигнах насреща му.

— И?

— Ако се разчуе, ще изгуби работата си.

Не му възразих. По закон нямате право на дискриминация срещу ликантропите, но в действителност се случва твърде често.

— Какво работи Пеги?

— Касапин е.

Ликантроп, който е касапин. Беше твърде перфектно. Но разбирах защо би могла да загуби работата си. Обработка на храна с потенциално фатално заболяване. Не ми се вярва. Аз го знаех и министерството на здравеопазването знаеше, че ликантропията може да се предава само при атака в животинската форма. Повечето хора не го вярват. Не мога да кажа, че ги обвинявам изцяло. И аз не искам да съм космата.

— Ръководи магазин за месни специалитети. Бизнесът е добър. Наследи го от баща си.

— Той също ли беше ликантроп?

Смиц поклати глава.

— Не, Пеги беше нападната преди няколко години. Оцеля… — сви рамене. — Но… знаете как е.

Наистина знаех.

— Тоест жена ви е ликантроп и ще загуби бизнеса си, ако се разчуе. Това го разбрах. Но как мога да ви помогна?

Преборих се с желанието да погледна часовника си. Билетите бяха в мен. Ричард не можеше да влезе сам.

— Пеги изчезна.

Аха.

— Не съм частен детектив, г-н Смиц. Не се занимавам с изчезнали хора.

— Но аз не мога да ида в полицията. Може да разберат.

— От колко време е изчезнала?

— Два дни.

— Моят съвет е да отидете в полицията.

Той упорито поклати глава.

— Не.

Въздъхнах.

— Не знам нищо за откриване на изчезнали хора. Вдигам мъртъвци, убивам вампири, това е.

— Г-н Вон каза, че можете да ми помогнете.

— Обяснихте ли му какъв е проблемът?

Той кимна.

По дяволите! С Бърт щяхме да имаме дълъг разговор.

— Полицаите работят добре, г-н Смиц. Просто им кажете, че жена ви е изчезнала. Не споменавайте ликантропията. Вижте какво ще открият.

Не ми харесваше да съветвам клиент да укрива информация от полицията, но при всички случаи беше по-добре, отколкото въобще да не ходи.

— Г-це Блейк, моля ви, притеснявам се. Имаме две деца.

Започнах да изреждам всички причини, поради които не мога да му помогна, после се спрях. Имах идея.

— „Съживители“ ООД има договор с частен детектив. Вероника Симс е участвала в множество свръхестествени случаи. Може и да е в състояние да ви помогне.

— Мога ли да й вярвам?

— Аз й вярвам.

Изгледа ме продължително, след което кимна.

— Добре, как да се свържа с нея?

— Нека да и се обадя, за да видя дали може да ви приеме.

— Това ще е страхотно, благодаря.

— Искам да ви помогна, г-н Смиц. Просто издирването на изчезнали брачни партньори не ми е специалност.

Набрах телефона, докато говорех. Знаех номера на Рони наизуст. Тренирахме заедно поне два пъти седмично, без да споменавам обичайното кино, вечеря и прочее. Най-добри приятелки, концепция, която повечето жени така и не надрастват. Попитайте някой мъж кой е най-добрият му приятел и той ще трябва да помисли. Няма да може да отговори веднага. Докато жената може. Мъжът може дори да не успее да се сети за името на най-добрия си приятел. Жените следят тези неща. Мъжете — не. Не ме питайте защо.

Включи се секретарят на Рони.

— Рони, Анита е, ако си там, вдигни.

Телефонът изщрака и секунда по-късно разговарях с оригинала.

— Здрасти, Анита. Мислех, че тази вечер си на среща с Ричард. Проблем ли има?

Виждате ли, най-добри приятелки.

— Не и със срещата. Имам един клиент, за когото смятам, че е по-скоро по твоята част, отколкото по моята.

— Разкажи ми — отвърна тя.

Направих го.

— Препоръча ли му да иде в полицията?

— Да.

— Но той не иска?

— Не.

Тя въздъхна.

— Ами и преди съм се занимавала с изчезнали хора, но обикновено след като полицията е свършила всичко, което е могла. Те имат ресурси, до които нямам достъп.

— Това ми е ясно — отговорих й.

— И няма да промени мнението си?

— Не мисля.

— Тоест или аз, или…

— Бърт е приел работата, макар да е знаел, че става дума за изчезнал човек. Може да се пробва да я даде на Джеймисън.

— Джеймисън не може да различи задника си от дупка в земята, ако става дума за нещо различно от вдигане на мъртви.

— Да, но е винаги готов да разшири репертоара си.

— Попитай го дали може да дойде в офиса ми… — Тя направи пауза, докато прелистваше графика със срещите си. Изглежда бизнесът вървеше. — Утре сутрин в девет.

— Исусе, винаги си била ранобудна.