Хана Хауъл - Красавицата и звярът

Роджър се надвеси над Тейър и го сряза:

— Понякога, приятелю, се държиш като последен глупак. Страдаш от липсата на хубава външност и забравяш да се попиташ как те виждат околните. Изглежда си убеден, че и Гита е недоволна от тази липса, но кажи ми, вглеждал ли си се някога достатъчно отблизо в нея, за да разбереш имаш ли истинско основание за това, или не? Мисля, че не си, защото в противен случай щеше да си разбрал колко грешиш.

— Да не се опитваш да ми кажеш, че красавица като Гита може да обича такъв огромен, непохватен, риж и обезобразен мъж като мен?

Роджър се изправи и сви рамене:

— Наистина не знам колко дълбоки са чувствата й. Не съм сигурен, че не те вижда по начина, по който ти упорито настояваш, че го прави. Открил ли си някога израз на неприязън или разочарование по лицето й, когато те гледа? Обзалагам се, че не си. Не дори и първия път, когато те представиха като неин бъдещ съпруг. Някога да се е почувствала засрамена, когато се е налагало да те представи като свой мъж пред нейни познати? Не! Тази жена стоеше твърдо до теб от самото начало, без дори един-единствен израз на нежелание или неудобство.

— Да, така е — измърмори Тейър, осъзнавайки, че всичко, което Роджър му казва, е истина. Настроението му веднага се промени. — Прав си. Никога не съм се вглеждал внимателно, за да разбера как изглеждам в нейните очи. Но добре познавам изражението, което имаш предвид, защото доста често съм го виждал в очите на други жени.

— Но никога в очите на жена ти.

— Не, никога в нейните. — Усмивка пропълзя по устните му, но един поглед към деформираната ръка я смрази. — Разбира се, това беше преди да получа тези наранявания. Може да се окаже, че тя не е в състояние да ги понесе.

— Имаше някои интересни белези и преди. Ще бъда много изненадан, ако ги намери за отблъскващи.

Тейър обмисли това за миг, после усмивката отново заигра на лицето му. Роджър беше прав. Обзе го възхитително откровение. Не беше се държал честно с Гита, дори в известен смисъл я бе оскърбявал. Колкото и да ровеше из спомените си, не се сети за нито един случай, когато да е показала неудовлетворение и разочарование от външния му вид. Начинът, по който изглеждаше, просто нямаше значение за нея. После си спомни как го ласкаеше за очите и тялото му и всяко съмнение, че Роджър не знае какво говори, се разсея без остатък.

— Не, няма да ги намери за отблъскващи. — Припомни си обаче причината, поради която беше тук, и лицето му се разкриви. — Въпреки това, когато разбере защо дойдох тука, ще побеснее.

— Вярвам и се радвам, приятелю, че поне веднъж преценяваш жена си правилно.

— Дойдоха си! Мъжете са се върнали!

Гита едва погледна Една, когато младата прислужница нахълта в стаята, възбудено съобщавайки новината. Само дето за нея не беше новина. Беше забелязала приближаването на Тейър и на отряда му. Не беше изненадана, че не е изпратил вестоносец, за да съобщи за пристигането му. Вероятно си мислеше, че краткото съобщение, което й бе пратил преди повече от месец, е напълно достатъчно, макар че информацията относно датата на завръщането му бе доста замъглена.

Подозираше, че известна роля за точността на пристигането му в Ривърфол е изиграло и чувството за вина. Би могъл да предполага, че тя вече е прозряла истинските му подбуди да замине. В противен случай му се налагаше или сам да й каже, или да я остави да се досети. Всяка от тези възможности би могла да подобри малко позициите му, ако, като във всяка сериозна битка, успееше да я изненада. Тя обаче имаше намерение да използва тази тактика срещу него.

Една се доближи до мястото, където Гита седеше и спокойно решеше косата си.

— Милейди, казах, че съпругът ви се завърна.

— Чух.

— Няма ли да идете да го поздравите?

— О, да, след малко. Приготви вани за мъжете. Можеш да сложиш ваната на Тейър при тая на Роджър — в неговата спалня. Не, чакай. Маргарет ще е там. Сложи я тук. Аз ще се преместя в женското отделение, за да се приготвя за тържественото посрещане.

— Но те скоро ще влязат във вътрешния двор…

Пренебрегвайки мърморенето на Една, Гита събра нещата, от които щеше да има нужда за празненството. Никакви думи нямаше да му покажат по-ясно, че му е сърдита и обидена. Лесно щеше да се досети за причината, даже Маргарет да не му кажеше. Изненадата се криеше в това, че тя щеше да избере момента и начина да се конфронтира с него. Надяваше се да го накара да се гърчи като червей дотогава.