Хана Хауъл - Красавицата и звярът

Тейър въздъхна горчиво, докато гледаше как Маргарет и Роджър се прегръщат. Неговите ръце стояха празни и непотребни, тъй като Гита я нямаше. Обзе го внезапна тревога. Нямаше я, защото му бе ядосана или защото изобщо не беше в Ривърфол. В мига, в който Роджър поразхлаби прегръдката си с Маргарет, Тейър я запита:

— Къде е Гита? — Изразът в очите й не го успокои.

— Вътре — прошепна тя, след като огледа лицето му и следите от прясно заздравелите рани.

— Все още е тук? — Маргарет кимна. — И не е болна? — Отрицателно поклащане. — Нито пък синът ми? — Отново отрицание. — Значи остава едно. Бясна е. Нищо не може да го покаже по-ясно. Трябва да е разбрала истината — изрече той под носа си и видя как Маргарет се изчерви, потвърждавайки предположението му. — Не се чувствай толкова виновна. Смятах да й кажа всичко.

— Добре. Това би трябвало да я поуспокои.

Неувереността на Маргарет едва не го разсмя. Прегърна Бек и го поведе към спалните им. Не се учуди, като видя, че Гита се е изнесла оттам, въпреки че беше подготвила гореща вана, за да се изкъпе. Явно следваше тактиката си. Тревожеше се до каква ли степен му е сърдита.

Докато мълчаливият Бек му помагаше да се съблече, за да се изкъпе, Тейър набързо претегли възможността да прояви съпружеските си права и да заповяда на Гита да дойде при него. После я отхвърли. Гита не се сърдеше толкова често и въпреки че още не беше сигурен как да се отнася с нея в такива случаи, едва ли заповедите бяха най-уместният подход.

— Пак ли си разсърдил Гита? — попита Бек, когато баща му влезе във ваната.

— Страхувам се, че да.

— Но ти замина, за да спечелиш награди заради нея!

— Вярно, но пропуснах да я попитам дали ги желае тези награди. Ще ми изтриеш ли гърба, сине?

Бек се замисли, после се наведе да помогне на баща си.

— Не трябва ли жената да е доволна от всичко, което прави мъжът й?

Не беше лесно, но Тейър успя да преглътне напушилия го смях.

— Ще ти кажа две неща относно жените. Слушай внимателно, защото е най-добре да ги запомниш. Първо, никога не прави като мен. Страхувам се, че съм твърде невеж в това отношение. Ако и меча въртях както жените, да съм паднал убит още в първата битка. — Усмихна се слабо, когато Бек се разкиска. — Второ, единици са мъжете, които са истински господари на жените си. Всъщност гледам с подозрение на всяка жена, която се опитва да ме накара да повярвам в това твърдение. Тя или лъже, или е толкова празноглава или слабохарактерна, че със сигурност отегчава и себе си, и съпруга си.

— Значи не си особено засегнат от това, че Гита ти е сърдита.

— Не съм казал това. — Той се намръщи. — Зависи колко ми е ядосана и има ли начин да я успокоя.

Все още си задаваше този въпрос, когато пристъпи в големия салон. Отново никаква следа от Гита. Започваше да се чувства много объркан. Нямаше нужда да поглежда събралите се около масата, за да проумее, че всички те тайничко го наблюдават и се мъчат да разберат защо съпругата му я няма. Седна на масата и за миг помисли да намери Гита и да я довлече на мястото й. Можеше да се сърди колкото си иска, но нямаше правото да го прави на глупак пред всичките тези хора. Тъкмо се беше надигнал и тя се появи. Тейър внезапно пожела да си беше останал седнал.

Гита се приближаваше към отреденото й място, вперила поглед в мъжа си, и колкото по го наближаваше, толкова по се забавяше крачката й. Нещо със стойката му не беше наред. След миг разбра къде се крие разликата. Застана до стола и се втренчи в краката му. Тейър държеше левия си крак някак странно изпънат. Стана й ясно, че този път не му се е разминало без по-сериозно нараняване.

Огледа го внимателно, като бавно вдигаше погледа си нагоре. Очите й се разшириха, когато съзря лявата му ръка. Върховете на два от пръстите липсваха. Стисна ръцете си в юмруци и насили погледа си да продължи нагоре. Заля я вълна от облекчение, когато не откри други видими следи от сериозни наранявания. Облекчението обаче не спомогна за обуздаването на гнева й, напротив.

Даже не й беше съобщил. Знаеше, че е бил ранен опасно, но никой не се беше потрудил да й каже колко опасно. Явно беше се разминал на косъм със смъртта. Когато погледите им се срещнаха, не беше учудена от предпазливостта, която се таеше в очите му. Подозираше, че изглежда точно толкова бясна, колкото и се чувстваше. А и нямаше никакво намерение да прикрива чувствата си този път.

— Спечели ли това, заради което отиде да се биеш? — изсъска тя.

— Да. Сега съм барон Ривърфол. — Изпитваше известна гордост от титлата си, но виждаше, че ще мине доста време, докато Гита сподели това чувство.