Хана Хауъл - Красавицата и звярът

— Заминаваш, нали? Не се опитвай отново да отричаш.

Гита впи гневен поглед в съпруга си над главата на сучещото дете. Беше усетила приготовленията, въпреки очевидните му усилия да ги запази в тайна, за да може тя, спокойна и доволна, да гледа детето им. Намести се по-удобно върху възглавниците, които бе разположил около нея, без нито за миг да го изпуска от поглед. Усещаше как се опитва да я излъже. Беше избягвал много изкусно темата досега. Понякога бягаше дори и от нея, но тя не можеше повече да се примирява с това положение.

Тейър въздъхна и седна на леглото. Знаеше, че е малодушно, но се беше надявал да държи Гита в неведение до последния момент преди отпътуването си. Не искаше да я лъже, но инстинктът му нашепваше да не й разкрива истинската причина за заминаването му. Когато се завърне, обкичен със слава и награди, ще има достатъчно време за обяснения.

— Опитвах се да ти спестя безпокойството възможно най-дълго.

— А не си ли помисли, че всичката тази прикритост и потайност ще ме обезпокоят и разтревожат още повече?

— Надявах се, че няма да забележиш.

— Започнах да подозирам скоро след като роднините ми и Уйлям си заминаха. Трудно е да не забележиш нищо, когато толкова много мъже се подготвят за военен поход. Така е, нали? Скоро заминавате да се биете някъде.

— Да, в Шотландия. Или поне — в северните провинции. Шотландците отново са се развилнели и тероризират областта.

— Но ти изслужи вече четиридесетдневната си задължителна служба при краля. Не е минала година оттогава. — Видя, че Еверард се е нахранил, изправи го, опрян на рамото й, и го поглади нежно по гръбчето.

— Трудно може да отхвърли човек молбата на краля. „Особено — промърмори под носа си Тейър — когато сам е изпросил тази молба.“

— Е, не вярвам да е лесно наистина, но някои са го правили. Рицар, който се е бил толкова често и толкова добре за него като тебе, вероятно има основание да помоли да бъде освободен веднъж.

Знаеше, още докато изричаше думите, че той не е от тези, които биха го направили. Ако кралят кажеше, че има нужда от услугите на Тейър, той безпрекословно щеше да ги предостави. Освен това подозираше, че кралят съзнава този факт толкова добре, колкото и тя.

— Не, не мога. Добрите войни са повече от необходими. Шотландците, изглежда, гледат на нас като на килер за провизии. Не бива да им се позволява да опустошават необезпокоявано и безпрепятствено земите ни. Ако позволим да изглеждаме слаби в очите им, може да се изкушат да действат още по-нагло и безсрамно.

— Не съм забелязала досега вашите наказателни акции да имат някакъв възпиращ ефект върху тях.

И той не беше забелязал, но не възнамеряваше да го споделя с нея. Да се позове на дълга си към краля и държавата бе единственият начин, който знаеше, за да я накара да се примири със заминаването, макар и неохотно. Никога нямаше да поиска от него да избяга от отговорността си към своя господар и своята страна. Чувстваше се гузен, че използва този неособено почтен начин, за да запази мира и спокойствието в дома си, но в момента смяташе тази хитрост за неизбежна.

— С набезите си те причиняват бърза смърт не само от меч или стрела. Като ограбват и без това оскъдната храна на тамошните жители, те ги обричат на мъчителна гладна смърт. Северняците не могат да си позволят да бъдат лишавани от хранителните си запаси.

— Зная, зная — въздъхна тя и свали детето от рамото си. — Виж, този твой лаком син заспа прав. Ще го поставиш ли в люлката вместо мен? Една няма да се върне, докато не излезеш.

Изпълни желанието й без колебание и грижовно пое детето от ръцете й. Тя се разположи удобно върху възглавниците и се вгледа в Тейър, който настани бебето в люлката, после се върна и седна на леглото до нея. Нямаше повече аргументи, с които да се противопостави на намеренията му и да го убеди да остане. Ако упорстваше, само щеше да го накара да направи компромис с честта и с чувството си за дълг. Не можеше да причини такова нещо на Тейър.

Той взе ръката й и срещна втренчения й поглед. Тя се опита да разчете по лицето му колебание, но беше разочарована. Това не я изненада. Беше се омъжила за войник — човек, който бе прекарал повече от половината си живот, размахвайки меч. Ако се откриеше възможност да вземе участие в някоя битка, не можеше да устои на изкушението. Бойният му дух го призоваваше. Тайно се бе надявала да успее да притъпи съблазънта, която войнишкият начин на живот представлява за него, но очевидно се бе провалила. Тейър бе известен като славен войн. Безсмислено беше да се надява да укроти тази част от него, да изведе на преден план нежната, съзидателната страна на характера му, която проявяваше към нея и децата. Тейър бе човек, чиято кръв кипва от време на време от желание да познае тръпката на опасността в битката. И ако това желнание бе достатъчно силно, тя само би го отблъснала от себе си с опитите си да го задържи. Налагаше се да преглътне страховете и тревогите си и да го изпрати без сълзи и обвинения.