Хана Хауъл - Красавицата и звярът

— Гита, трябва да разбереш, че тези договори… — започна той, но веднага разбра, че не е уцелил верния тон.

— О, това вече беше изяснено. Вярно, че на мен ми изглеждаше като чиста безсмислица, но после размислих и реших, че правилата и законите често не се интересуват от хората, които засягат.

— Тогава защо се сърдиш още? Когато Уйлям се върна, честта ми повеляваше най-малкото да предложа да му върна това, което му принадлежи и което бях получил само защото смятахме, че е мъртъв — титлата, Сейтън Менър и теб.

Гита едва не изруга гласно. Отново я постави в списъка, сякаш беше част от мебелировката. При това беше посочена на последно място. Вбеси се. Подозираше, че именно гневът я крепи и не позволява на изтощението да я завладее напълно.

— Разбирам. Какво щеше да стане, ако при завръщането на Уйлям се бях обърнала към теб и кажех: „Е, Тейър, беше ми приятно, но предопределеният ми съпруг си дойде, така че — довиждане“? Щеше ли да е приемливо това за теб?

Тейър премигна бързо няколко пъти. Разтърси го усещане за просветление. Гита казваше, че разбира обстоятелствата около брачния договор и че възкръсването на Уйлям повдига въпроса за кого точно трябва да е омъжена. Е, да, но чувствата й изтласкваха здравия разум на заден план. Тя виждаше, че е готов да я отстъпи на Уйлям, но не можеше да види какво му струваше тая показна готовност.

Без да иска, й бе причинил болка, дори я бе оскърбил. Въздъхна със съжаление, наведе се и взе ръката й в своята.

— Гита, скъпа, ако съм те подвел да смяташ, че искам да те дам на Уйлям, моля те да ми простиш.

Тя се намръщи. В желанието си да се изясни, той можеше да й наговори неща, които несъзнателно да я оскърбят. Знаеше, че няма да се държи жестоко с нея, това не е в природата му. За нещастие го обичаше толкова много, че липсата на ответно чувство или просто премълчаването му бе достатъчно, за да й причини болка.

— Човек може да остане с впечатлението, че наистина го искаш — рече намръщено тя.

— Разбирам това сега, любима. — Леко я целуна по опакото на дланта. — Права си. Понякога се проявявам като последния дръвник. Опитвам се да се оправдая с въздействието на шока от откритието, че Уйлям е жив. И това не е далеч от истината.

— Разбирам те, защото и аз бях потресена за момент, когато го видях.

— Когато ми напомни, че трябва да му върна всичко, естествено причислих и теб към това „всичко“. Разкъсвах се между повелята на честта и желанията ми. Сейтън Менър и титлата имаха нищожно значение. Ако чрез включването ти към тях съм те накарал да мислиш, че не означаваш много за мен, мога само да кажа колко много съжалявам. Не съм искал това. Още докато изричах думите, знаех, че никога няма да те отстъпя на Уйлям или на когото и да било. Нито бебето. Не успях ли да ти покажа колко се радвам за детето, докато беше бременна? Как можа да си помислиш, че ей така, с лека ръка ще го отстъпя на чужд мъж?

— Не. Зная, че беше много щастлив заради нашето дете.

— Едва ли някой мъж някога се е чувствал по-облекчен от мен, след като Уйлям каза, че се е оженил. Това означаваше, че няма да се налага да се изправям срещу него, за да се боря за теб.

— Щеше ли да го направиш?

— О, да. След като мислите ми се проясниха, осъзнах, че не мога да те дам дори на този, на когото по закон би трябвало да принадлежиш. Брачният договор нямаше вече значение. Ти си моя съпруга. Това е нашият син. Всичко друго щях охотно да върна на Уйлям, само не и теб. А имаше и още нещо.

— Какво? — настоя тя, преизпълнена от любопитство, тъй като той замълча, втренчил поглед в преплетените им ръце.

— Исках да ти дам възможност да избираш. Можеше да пожелаеш да тръгнеш с Уйлям. Не исках насила да те задържам там, където би могло да не желаеш да бъдеш. — Недоумяваща гримаса разкриви чертите му, като видя пълния с отвращение поглед, който Гита му хвърли.

Стана точно така, както бе подозирала. Той отново я унижи, но тя се опита да не издава новата си болка. Почувства се дълбоко обезкуражена. Нищо, което някога бе казала или направила, не бе достигнало до сърцето му. Как би могла да признае на такъв човек чувствата си, да му каже, че го обича. Той никога не би повярвал. Не, и след като допускаше, че би го напуснала заради друг мъж, имущество или титли. Макар да вярваше, че не би му изневерила, явно, не беше сигурен в здравината на техния брак. Част от него все още се страхуваше, че би могла да не желае точно него за съпруг до края на живота си. Не знаеше как да се справи с това.