Хана Хауъл - Красавицата и звярът

— Смяташ да ме захвърлиш като боклук на кучетата, така ли? — ужили го тя. — Ще ме сложиш на поднос пред завърналия се наследник? Е, добре, Уйлям, след като така и така си взимаш имението и титлата обратно, защо да не вземеш и жената?

— Не ме разбра правилно — въздъхна Тейър. Искаше му се да е облечен. Чувстваше се безкрайно неловко да води сериозен разговор с очевидно разярената Гита, докато седи гол в леглото. — Брачният договор…

— Чумата да го тръшне договора! Да те вземат дяволите, за какво ме имаш? Парче плът, която върви заедно със земята? Ами това, какво ще кажеш за това? — тя потупа корема си. — Детето при тебе ли остава или влиза в кюпа с имението и изпъдената си майка?

— Аз не те пъдя! — изрева той. — Защо изопачаваш думите ми?

— Изопачавам ли? Какво изопачавам? Те бяха изопачени още когато се изнизаха през проклетата ти уста! Какво смяташ да правиш? Да анулираш брака ни? Това — посочи тя към корема си — може да поусложни нещата. Всички, които носят глави на раменете си, виждат, че този брак е консумиран. Мислиш ли, че можеш просто да махнеш с ръка и отново да ме направиш девица?

— Сега ти приказваш глупости! — Реши, че не може да продължи спора в леглото, безцеремонно отмести Уйлям, който беше застанал на пътя му, и обу панталоните си. — Уйлям разбира добре за какво говоря.

— Никой още не е питал Уйлям за неговото мнение — измърмори Уйлям, но отново не му обърнаха внимание.

Раздираща болка я връхлетя и отмина. Гита се намръщи. Този път наистина я заболя жестоко. Изведнъж осъзна какво става и разбра защо беше спала толкова неспокойно тази нощ. Хвърли гневен поглед към Тейър и реши да пренебрегне първите признаци на раждането. Да се накара на мъжа си беше далеч по-важно в този момент.

— Добре е, че Уйлям е толкова разбран, но се страхувам, че аз не съм. Как можеш да ме подмяташ така безсърдечно, без да помислиш за моите чувства? Или за желанията ми? Направо започна да командваш всички наоколо.

— Успокой се и слушай. Само споменах договора. Той е напълно законен, задължаващ и одобрен от краля. Твоите родители те омъжиха за мен, защото мислеха, че съм наследникът. Фактически са били измамени, макар никой да не го е искал. Това трябва да се обсъди. Ти си жена от благороден произход, която трябваше да се омъжи за мъж с титла и имение. Аз нямам нито едното, нито другото.

— Колко странно. А аз си мислех, че съм сключила брак с мъж.

— Преднамерено затрудняваш положението. — Макар че беше силно развълнуван от яростния й протест, той го объркваше болезнено, тъй като тя не позволяваше нещата да се уредят тихо и мирно по начина, по който чувстваше, че честта му повелява.

— Аз затруднявам нещата, така ли? — Тя изгледа свирепо братята си. — Няма ли какво да кажете по въпроса?

Фулк притеснено прочисти гърлото си, преди да отговори:

— Да си призная, откакто видях Уйлям, възкръснал от гроба, нито една ясна мисъл не ми е минала през главата. — Той прокара разсеяно ръка през косата си. — Макар че звучи налудничаво, може да има някакъв смисъл в приказките на Тейър.

Сочната ругатня, която се канеше да изрече относно умственото състояние на брат си се превърна в болезнено стенание. Сграбчи таблата на леглото с едната ръка, с Другата обхвана подутия си корем и леко се преви — мъчителна контракция премина през тялото й. Когато отново можеше да мисли, огледа втренчено мъжете. Бяха впили погледи в нея и по лицата им се прокрадна просветление.

— Е? — сряза ги тя. — Така ли смятате да стоите и да се зверите, докато бедното създание тупне на пода?

Тейър направи колеблива стъпка към нея.

— Гита? Бебето ли идва?

— Ти как мислиш? — В пристъп на абсолютна липса на здрав разум тя реши, че няма настроение да ражда сега. — Доведете Джанет и майка ми. — Братята й се подчиниха с впечатляваща готовност. Друга контракция я прегъна на две, но когато Тейър посегна да я хване, тя се дръпна назад. — Какво правиш?

— Ще те сложа в леглото — изрече той, като я вдигна на ръце и я положи отново в постелята й. — Трябваше да си стоиш тук.

— Щях, ако не се беше държал като такъв дървен философ.

Тейър пропусна това покрай ушите си, обърна се към Уйлям и му каза:

— Помогни ми да се облека, преди да са дошли жените.

Докато му помагаше, Уйлям попита:

— Но къде е Бек? Не е ли вече твой паж?

— О, не. Все още ми е паж, но отиде за известно време при семейството на майка си.

Тейър съзря изумлението на Уйлям и побърза да му разкаже това, което се бе случило по време на неговото отсъствие. Зарадва се, когато Уйлям се съгласи с него, че за Бек ще бъде само от полза да почувства топлия прием на могъщото семейство на майка му, да бъде признат за негов член, дори след като Елизабет бе почти напълно обезнаследена. Беше му трудно обаче да се съсредоточи в обясненията, докато цялото му внимание бе приковано в Гита. Веднага щом се облече, той застана до нея и се намръщи, защото Уйлям се разположи от другата страна на леглото. Взе ръката на Гита в своята и когато тя само го погледна сърдито, но не я изтегли, въздъхна с облекчение. Тя обаче бързо му даде да разбере, че лошото й настроение не я е напуснало.