Хана Хауъл - Красавицата и звярът

— Не зная. Част от мен не виждаше причина да не го направя, но имаше и друга част, която се вцепеняваше от ужас само при мисълта за това. Може би, ако Пикни бе направил още една крачка. Бях по-ужасена от него и от това, което ми готвеше, отколкото от смъртта или от Божието наказание. — Предаде се на властта на съня, но не преди да усети как ръката му я стисна силно и пламенно, чак до болка.

Дълго след като тя заспа, Тейър стоя до нея, без да изпуска ръката й. Едва не я загуби — нея и детето им. Чудеше се дали не е обречен до края на дните си да се страхува за нейния живот.

Тейър изръмжа недоволно и замахна към ръката, която разтърсваше рамото му. Последното нещо, което искаше в момента, бе да се събуди. Все още се чувстваше малко пиян. Сватбеното празненство на Роджър и Маргарет се бе оказало доста изтощително. Ако някой от гостите се нуждаеше от него, можеше да почака. В опит да избегне натрапчивото присъствие се сви още по-близо до Гита. Нежно я обгърна с ръце, така че да не натоварва нейния и без това огромен корем. Начинът, по който се размърда неспокойно, му подсказа, че е вече будна. Ядоса се още повече, когато натрапникът отново го разтърси здраво.

— Ако бях някой враг, досега да съм ти прерязал гърлото.

Имаше нещо много познато в този дълбок, звучен глас, но на Тейър не му се искаше да се задълбочава в догадки сега, когато повече от всичко копнееше да се потопи отново в спокоен сън.

— Господи! — изкрещя Фулк.

„Добре“ — помисли си Тейър със задоволство. Нахалникът бе успял да събуди братята на Гита, които спяха на пода в тяхната спалня. Тримата Рауйе скоро щяха да изхвърлят досадника.

— Казаха ни, че си мъртъв! — промълви Джон — Как така си тук?!

— Може би, защото не съм мъртъв — гласеше леко развеселеният отговор.

Ставай, червенокоси пияницо!

„Че пък и нахален“ — възнегодува Тейър наум: Отмести се от удобното си положение до Гита достатъчно, за да замахне с юмрук към натрапника. Това предизвика едно леко „Ох!“, после се разнесе звънък смях. Смущаващо познат смях. Една невероятна мисъл осени главата на Тейър. Изруга цветисто, после я отхвърли. Явно пиенето още замъгляваше съзнанието му. Почуди се сънливо защо Гита изведнъж така се напрегна.

Гита се раздвояваше между желанието да изпищи или да припадне. Копнееше съпругът й да се събуди, за да й каже, че сънува. Та нали Уйлям Сейтън бе считан за мъртъв? Нямаше как да стои до леглото в спалнята им в Ривърфол, напълно жив и съвсем здрав, и да се смее самодоволно.

От броя на натръшканите пияници тук съдя, че снощи е имало диво празненство.

— Роджър се ожени за братовчедка ми Маргарет — отвърна тя, зашеметена от мисълта, че разговаря с призрак.

— Аха, значи това се опитваше да ми каже този глупак Робърт.

— Говорил си с Робърт?

— Е, успя да избъбри няколко объркани, несмислени фрази, преди да изгуби съзнание. Интригантстващият ми вуйчо мъртъв ли е?

— Да, Тейър го уби. В Сейтън Менър.

— Какъв срам! Исках аз да го убия. Очевидно много неща са се случили през месеците, докато ме нямаше. — Уйлям отново разтърси безмилостно Тейър. — Ставай, глупако такъв. Трябва да говорим. Къде е приветствието ти за добре дошъл към един възкръснал?

Понеже видението упорито не се разсейваше, Гита реши, че в крайна сметка Уйлям трябва да е жив и нежно побутна Тейър. Явно и братята й бяха решили същото, защото станаха и започнаха да се обличат. Обсъждаха тихо как да съобщят това на родителите си. Учуди се дали Тейър е в състояние да преодолее шока.

— Тейър, мисля, че трябва да се събудиш и да видиш този човек — каза тя и го побутна отново.

— Скъпа, съмнявам се, че мога да видя каквото и да било — измърмори той, но накрая отвори очи, за да я погледне.

Погледът на зачервените му очи беше толкова замъглен, че тя почти му повярва.

— Добре, но това, което ще видиш, може да се окаже достатъчно, за да проясни главата ти. — Наблюдаваше как предпазливо се надига до седнало положение. — Надясно, Тейър, погледни вдясно.

Подчинявайки се с неохота, Тейър се обърна и ахна. Разтри очи, но онова, което видя, си остана там. Хвърли поглед към Гита и братята й и разбра, че очакват някаква реакция от негова страна. Погледна отново към мъжа, който стоеше до леглото им, и се почувства толкова объркан, че не можеше да направи нищо друго, освен да се взира изумено в него. Едва когато Уйлям се засмя, прегърна го и приятелски го потупа по гърба, Тейър излезе от вцепенението си. После, щом Уйлям се отдръпна назад, започна да се замисля над последиците от завръщането на братовчед си.