Хана Хауъл - Красавицата и звярът

— Това наистина си ти, Уйлям — избъбри той и се поизправи, но веднага се облегна на възглавниците, които Гита бързо струпа зад гърба му.

— Защо ни казаха, че си умрял? И защо ни остави да вярваме толкова дълго в това?

Уйлям приседна на ръба на леглото и благодари на Фулк за виното, което той побърза да му поднесе.

— Бях полумъртъв. Падането от коня ми причини сериозни наранявания. Кортланд, моят оръженосец, реши, че е по-добре всички да ме мислят за мъртъв. Знаеше, че падането ми не е резултат от нещастен случай и че не съм в състояние да избягна евентуални нови опити да ме убият. А не бяхме напълно сигурни откъде идва ударът. Имах и врагове.

— Къде беше?

— Не много далече, наистина. Крих се в един хан. Отначало не разбирах точно какво е направил Кортланд. Когато се пооправих достатъчно, за да мисля ясно, трябваше да се съглася с него. Тогава се опитахме да открием кой искаше да ме убие. Когато установихме, че това е работа на Пикни, обмислих възможността да те предупредя, но Кортланд ме увери, че знаеш.

— Да, знаех. Пикни искаше и аз да умра. Не ми отне много време да сглобя картинката. И на мен ми се бяха случили няколко странни инцидента, макар че се отървах по-леко от теб. Изглеждаш добре сега.

— Да, но имам много нови белези и десният ми крак от време на време се схваща доста болезнено. Истинско чудо е, че не осакатях — Уйлям се усмихна слабо на Тейър. — Съжалявам само за едно.

— Кое?

— Моето завръщане означава, че ще загубиш всичко, което си придобил. Затова сякаш ми се иска да съм умрял. За малко поне де — изхили се той.

Тейър успя някак си да отвърне на усмивката му. „Да загубиш всичко, което си спечелил.“ Думите запулсираха оглушително в главата му и му причиниха непоносима болка, особено като осъзна истинското им значение. Нищо, което притежаваше, не беше вече негово, а това включваше и жена му. Брачният договор изискваше Гита да се омъжи за наследника на Сейтън Менър. Тъй като Уйлям не е мъртъв, това означава, че Тейър никога не е бил наследник, нито пък е имал законно право да се ожени за Гита. Уйлям трябва да е съпруг на Гита, не той.

— Добре — погледна той Уйлям. — Започнах от нищото. Няма да ми е трудно да се върна пак там. — „Никога не съм изричал по-чудовищна лъжа“ — помисли той, сигурен, че ще загуби Гита.

— Нищо ли? — намръщи се Гита на Тейър. — Знам, че Ривърфол не е толкова богато и хубаво имение като Сейтън Менър, но не можеш да го наречеш „нищо“.

— Да, но Ривърфол е земята от зестрата ти.

— Знам това. Моята зестра стана твоя собственост, когато се оженихме. — Взе решение да възпира Тейър от твърде често и твърде много пиене, след като става толкова бавномислещ и несъобразителен.

— Гита, ние се оженихме, защото мислехме, че Уйлям е мъртъв.

— Е, и? Какво от това? — Гита почувства, че посоката на разговора започва да не й харесва.

— Ами това, че според брачния договор трябваше да се омъжиш за наследника на Сейтън Менър. Аз вече не съм наследник, а Уйлям. — Чудеше се защо й трябва толкова време, за да проумее този факт.

— И какво следва? — думите едва се процеждаха през стиснатите й зъби.

— Обикновено не схващаш толкова трудно. Договорът изисква да се омъжиш за наследника, значи за Уйлям. След като той е жив, трябва да бъдеш дадена на него. — Уйлям се задави с виното и Тейър отклони вниманието си от нея, за да го потупа по гърба.

В първия момент Гита бе напълно зашеметена, както и братята й. Какви ги дрънкаше Тейър? Бяха живели като мъж и жена месеци наред. Бракът бе консумиран стотици пъти и скоро щеше да даде плод. Не беше възможно да си въобразява, че може просто така да загърби всичко и да я подхвърли на Уйлям само защото се оказа жив. Невероятно, но Тейър май мислеше точно така.

Тогава се разгневи. Беше направила всичко, за да накара Тейър да повярва, че е щастлива с него и че иска единствено него. Очевидно се беше провалила напълно. Той мислеше, че с охота ще се хвърли от неговото легло в постелята на Уйлям.

Силната обида доразпали яростта й. Той гледаше на нея като на притурка към наследството, нищо по-различно от каменните тухли в Сейтън Менър. Уйлям се беше върнал да предяви правата си върху имението и според Тейър това значеше и върху нея самата. Измъкна се от леглото, без да си дава сметка колко безформена я правеше напредналата й бременност. Бясна, тя се обърна към Тейър и видя, че Уйлям се взира в нея толкова изумено, че чак забрави да затвори устата си. Погледът му се спря върху огромния й корем, ясно очертан от нощницата, която вече й бе станала прекалено тясна. Изглежда не беше забелязал състоянието й досега. Вероятно масивната фигура на Тейър я бе заслонила. Гита не можеше да не се запита разярено, дали Тейър не е забравил за детето им, или възнамерява и него да отстъпи на Уйлям.