Хана Хауъл - Красавицата и звярът

— Защо не? — той стана и отмести празния поднос.

— Ами ако и те като нея не желаят да имат нищо общо с момчето? — Той седна на леглото, прегърна я през раменете и тя се отпусна върху него. — Ще узнае, че има и други близки освен теб, само за да разбере, че и те се отвръщат от него.

— И това е възможно, права си. — Намръщи се, докато обмисляше проблема. — Трябва да му кажа. Или пък не. Може би най-доброто решение е да не му казвам нищо, преди да съм разбрал какво е отношението на семейството на Елизабет към него. Не искам да му причинявам нова болка и разочарование.

— В никакъв случай. Може би, когато порасне, ще бъде възможно да му кажеш цялата истина. В случай, че роднините му не го приемат, разбира се.

— Да, може би. Ще уредим това, когато му дойде времето. Сега друг въпрос. Искаше да говориш с мен за Хенри, Джон и Робърт.

— Какво смяташ да правиш с тях? — помисли си, че сигурно е полудяла, за да моли милост за тримата.

— Не съм мислил много по този въпрос. Какво предлагаш? Ти си тази, която най-много пострада от техните деяния.

— Не, от деянията на Пикни. Знам, че Хенри и Джон ме предадоха в ръцете му, но те не са истински злодеи. Само дребни негодници. Вярно, че ме цапардосаха по главата, но после се отнасяха добре с мен. Отвратиха се, щом разбраха истинските намерения на Пикни. За нещастие — усмихна се тя слабо, — не са от най-храбрите между мъжете.

— Не съм съвсем съгласен с теб. Джон се изправи пред мен и гледайки ме в очите, ми призна, че е един от тези, които са те отвлекли. Беше напълно беззащитен, когато ми го призна.

— И това ако не е чудо… — измърмори Гита. — Имай предвид, че здравата ги бях наплашила с теб.

— С мен? — изгледа я Тейър с израз на учудена невинност.

— Има нещо добро в тях.

— Което се проявява, ако стомасите и кесиите им са добре подплатени — изрече провлечено Тейър.

Гита се изсмя и леко го удари по ръката.

— Вече си решил да проявиш милост към тях.

— Да, но исках да се уверя, че и ти искаш същото. А Робърт?

— Горкият Робърт. Такъв е, какъвто Пикни го е направил. Кой знае какво щеше да излезе от него, ако вуйчо му не бе го смазал и превърнал в слабохарактерно нищожество. В един момент обаче се възпротиви на вуйчо си. Разбира се, липсваха му и силата и умението, за да го направи докрай. Пикни се беше погрижил за това.

Тейър докосна с устни челото й и промълви:

— Знам. Но в края на краищата в критичния момент Робърт постъпи както трябва, като мъж. Нямам желание да проливам роднинска кръв. Освен това той не знаеше със сигурност дали Уйлям е бил убит.

Тя се намръщи:

— Но е знаел, че се планира твоето убийство.

— Пренебрегнал е това по причина, която много хора биха преценили като основателна — искаше те. Мисля, че се е отказал окончателно от тази своя мечта. Знаеш ли, струва ми се, че Джон и Хенри са го приели под крилото си. Може би е най-добре да се намери нещо, с което тримата да се занимават заедно. Нещо, което ще им носи известни доходи и ще ги държи встрани от престъпни изкушения.

Тя бързо закри устата си с ръка и широко се прозя.

— А хората на Пикни?

— Мъртви са.

— Всичките ли?

— Да. Честта на мъжете, които освободихме от тъмницата, бе дълбоко поругана и бяха малко нетърпеливи да си я възвърнат. — Той стана, положи я да легне и грижливо я зави. — Трябва да почиваш. Премина през мъчително изпитание и трябва много да внимаваш за себе си известно време.

След като я целуна дълго и силно, той се отдръпна, но Гита се вкопчи в ръката му и го задържа до себе си. Не искаше да я оставя сама. Знаеше, че вече е в безопасност, но страхът не си беше отишъл напълно. Ще е необходимо време, за да се разсее ужасът, който Пикни бе насадил в душата й.

— Знам, че звучи детински, но ще постоиш ли с мен? Поне докато заспя?

— Ще поостана. И не се притеснявай — не звучи детински. — Без да пуска ръката й, той седна на края на леглото. — Преживя такива ужасни неща. Кошмарът не може да се разсее в момента, когато опасността е отминала. Трябва споменът за това да поизбледнее.

Тя му се усмихна с благодарност за разбирането, което проявяваше. Изтощена докрай, Гита затвори очи и почувства как я обвива безпаметната пелена на съня. Близостта на Тейър не само я успокояваше, но отново и отново я уверяваше, че наистина е жив, че смъртоносните планове на Пикни безвъзвратно са се провалили.

— Гита? — повика я тихо Тейър след няколко минути.

— Мммммм?

— Щеше ли наистина да скочиш от прозореца?

Сънят я унасяше, беше й трудно да разговаря смислено, но все пак се опита: