Едрият пясък охлаждаше голите й стъпала и тя забиваше пръсти все по-надълбоко. Бризът подухваше внезапно, отвявайки косите от лицето й, и утихваше. Рейчъл вдишваше чистия солен въздух. Бяха само тя и океанът.
Бризът променяше посоката си, флиртуваше с нея и хвърляше кичури коса в лицето й. Рейчъл посегна с ръка да отметне косите от очите си и застина по средата на движението. Сви вежди, докато се взираше във водата. Можеше да се закълне, че видя нещо. За миг, само за миг, забеляза мигновено движение, ала сега взорът й не долови нищо, освен ритмично надигащите се вълни. Можеше да е било просто някоя риба или носещо се по повърхността дърво. Тя искаше да намери наистина подходящо парче дърво за една аранжировка на цветя, затова се доближи до вълните и отметна коси назад, за да не й пречат да вижда.
Ето го пак, показа се на повърхността! Рейчъл нетърпеливо пристъпи напред и намокри стъпала в пенестата вода. Тогава тъмният обект отново се раздвижи и прие странна форма. На отблясъците на сребърната звездна светлина той наподобяваше ръка, безпомощно насочена напред, сякаш уморен плувец се бореше с вълните. Ръката беше мускулеста при това, а тъмната маса зад нея сигурно беше главата.
Осени я прозрение и ток премина по цялото й тяло.
Преди да разбере какво прави, тя вече газеше във водата към бедстващия човек. Водата й пречеше да бърза, вълните я отблъскваха непрекъснато, в този миг настъпваше приливът. Мъжът изчезна от хоризонта и от гърдите й се изтръгна дрезгав вик. С всички сили Рейчъл пореше водата към него. Вълните достигнаха гърдите й и се плискаха в лицето й. Къде бе той? В черната вода нямаше и следа от него. Тя стигна до мястото, където го видя за последен път, но неистово търсещите й ръце останаха празни.
Вълните ще го изхвърлят на плажа. Рейчъл се обърна и закрачи към брега. Видя го отново, миг преди главата му да изчезне под водата. Хвърли се да плува и след две секунди ръката й хвана гъстите му коси. Бясно измъкна главата му над водата, ала мъжът беше отпуснат, а очите му затворени.
— Не умирай сега! — заповяда тя през зъби, хвана го през рамо и започна да го изтегля навън. Два пъти поради настъпващия прилив изгуби дъното изпод краката си и всеки път си мислеше, че ще се удави, преди да успее да се освободи от тежестта на тялото на мъжа.
След малко водата стигна до коленете й и Рейчъл се отпусна безпомощно. Продължи да го тегли, докато по-голямата част от тялото му беше извън водата, и падна на ръце и колене върху пясъка, като кашляше и дишаше тежко. Всяко едно мускулче на тялото й трепереше. Тя допълзя до него.
Той беше гол. Рейчъл отбеляза този факт в периферията на съзнанието си, преди да бъде изместен от по-спешни неща. Все още тя самата се задъхваше, но си наложи да успокои дишането си, докато с ръка върху гърдите му проверяваше сърдечния пулс. Мъжът лежеше неподвижен, твърде неподвижен. Рейчъл не откриваше и най-малък признак на живот в него, а и кожата му беше толкова студена…
Разбира се, че беше студена! Тя рязко се изправи, тръсна глава, за да отпъди нападащата я умора. Един Бог знае колко дълго бе стоял във водата, ала първия път, когато го беше забелязала, той плуваше, колкото и безпомощен да е бил, а сега, вместо да действа, Рейчъл оставяше ценните секунди да се изплъзват.
Тя напрегна сетни сили, за да го извърти по корем. Мъжът не беше дребен, а ярката звездна светлина разкриваше и солидна мускулатура. Рейчъл го възседна задъхана и започна да натиска гърдите му ритмично, за да стимулира белите му дробове. Ето още едно нещо, което дядо й я беше научил, при това доста добре. Ръцете й бяха заякнали от работата в градината и от плуването и тя не спря обдишването, докато усилията й не се увенчаха с успех — сподавена кашлица и фонтан от вода от устата му.
— Най-после — въздъхна Рейчъл, без да спира масажа. Мъжът изпадна в пристъп на кашлица, тялото му се гърчеше под нея. Той изстена дрезгаво, потрепери и отново се отпусна.
Тя бързо го обърна по гръб отново и се надвеси нетърпеливо над него. Сега дишането му се долавяше, макар и учестено и неравномерно. Ала мъжът определено дишаше. Очите му бяха затворени, а главата му се люшкаше настрани при всяко разтърсване. Той беше в безсъзнание.
Рейчъл се изправи на крака, потрепери, щом бризът от океана я прониза през влажната й риза, и се загледа в тъмната глава, която лежеше на пясъка. Едва тогава забеляза непохватната превръзка на рамото му. Посегна да я отстрани, като си помисли, че бе останала от разкъсаната му риза по време на произшествието, вследствие на което непознатият се беше озовал в океана. Но тя напипа влажен джинсов плат, прекалено тежък за риза по това време, а освен това беше завързан на възел. Отново се опита да го дръпне и част от тъканта поддаде. Беше сгъната като подплънка и мушната под възела, а високо на рамото му имаше рана, кръгла, противна дупка, която не би трябвало да е там, и която на безцветната светлина изглеждаше черна.
Читать дальше