Томас Харис - Мълчанието на агнетата

— Как му е името, доктор Данилсън?

— За по-сигурно ще ви го продиктувам по букви. Д-Ж-Е-Й-М Г-Ъ-М.

Къщата на Фредерика Бимел беше на три етажа, висока и тясна. Кленовете, израснали от канавката, бяха устояли на зимата. Прозорците от северната страна бяха покрити с дебел найлон, В малката дневна, гореща от пуснатия калорифер, жена на средна възраст седеше върху килима на пода и си играеше с бебе.

— Жена ми — поясни Бимел, докато прекосяваха стаята. — Оженихме се по Коледа.

— Здравейте — поздрави Старлинг, а жената и се усмихна разсеяно.

В коридора беше студено. Навсякъде имаше наредени кашони с пътеки за минаване помежду им. Бяха пълни с абажури, буркани, кошници, стари броеве на „Рийдърс Дайджест“ и „Нашънъл Джеографик“, очукани тенис-ракети, спално бельо, калъфи за кола в модерния през петдесетте години кариран десен, от които смърдеше на миша урина.

— Скоро ще се изнасяме — каза господин Бимел.

Опакованите вещи в близост до прозореца бяха избелели от слънцето, кашоните се бяха издули от годините, чергите, нахвърляни тук-таме из стаите, бяха протрити до прозрачност.

Слънцето докосна парапета на стълбите, по които Старлинг се изкачваше подир бащата на Фредерика. Дрехите му миришеха на застояло в студения въздух. През пробития покрив на най-горната площадка проникваха слънчеви лъчи. Струпаните там кашони бяха покрити с найлон.

Стаята на Фредерика под стряхата на третия етаж беше много малка.

— Ще ви трябвам ли още?

— После искам да поговоря с вас, господин Бимел. Кажете ми нещо за майката на Фредерика. В досието пише „починала“, но не пише кога.

— Какво да ви кажа? Умря, когато Фредерика беше на дванайсет години.

— Разбирам.

— Нима си помислихте, че тази долу е майка и? Нали ви казах, че се оженихме по Коледа. Това ли си помислихте? Изглежда, ви се случва да имате работа с всякакви хора. Тя дори не познава Фредерика.

— Господин Бимел, нали стаята е такава, каквато е оставена от Фредерика?

Гневът се измести другаде в него.

— Да — рече тихо. — Не сме я пипали. Дрехите и не стават на никого. Пуснете печката, ако ви е студено. Само не забравяйте да я изключите на тръгване.

Той не искаше да влиза в стаята. Остави я пред вратата.

Старлинг постоя за миг с ръка върху студената порцеланова топка. Искаше да организира мислите си, преди главата и да се изпълни с вещите на Фредерика.

Добре, изхождаме от предположението, че Фредерика е първата жертва на Бъфало Бил. Убива я, а към трупа прикачва тежести и го скрива добре в река, отдалечена от дома му. Обръща и повече внимание, отколкото на останалите — единствено към нея е прикачил тежести. Защото е искал първо да открият по-късните му жертви. Искал е доста преди намирането на Фредерика от Белведиър всички да са убедени, че жертвите му са безразборно подбрани от случайни градове, отстоящи на големи разстояния един от друг. Много е било важно да отклони вниманието от Белведиър. Защото живее тук или може би в Кълъмбъс. Започнал е от Фредерика, защото е копнеел за кожата и. Никой не копнее по въображаеми неща. Силното желание е крайно осезателен грях — започваме от материалните неща, които виждаме всеки ден. Той е срещал Фредерика в своето ежедневие.

Какво е било ежедневието на Фредерика? Добре…

Старлинг бутна вратата и влезе. Ето я тази неподвижна стая с дъх на мухъл от студа. На стената — миналогодишен календар, завинаги останал отворен на април. Фредерика беше мъртва вече десет месеца.

В чинийка в ъгъла — храна за котки, почерняла и спечена.

Старлинг, ветеран на безброй благотворителни базари за разпродаване на стари вещи, застана в центъра на стаята и бавно започна да се върти във всички посоки. Фредерика добре се беше справила с оскъдните си подръчни материали. По прозорците имаше басмени перденца на цветя. Съдейки по свитите на тръба ръбове, за целта бе приспособила стари калъфи за мебели.

Имаше дъска за обяви, към която бе забоден широк пояс, на който пишеше: Духов оркестър на гимназията в Белведиър. Три постера по стените — на Мадона, Дебра Хари и Блонди. На поличката над писалището — руло от яркия самозалепващ се тапет, с който Фредерика бе украсила стаята си. Не особено сръчно, но по-добре от първите тапети на самата Старлинг.

В една средностатистическа къща стаята на Фредерика би минала за весела. Ала в този помръкнал дом в нея имаше нещо истерично, долавяше се ехото на отчаянието. Фредерика не беше накачила свои фотографии по стените. Старлинг намери една нейна снимка в училищния годишник в малката библиотека. Кръжок по домакинство, кръжок по шев и кройки, кръжок по природознание.