Хари Харисън - Опцията на Тюринг

— „Усилия“ звучи зловещо. Какво имате предвид?

— Може би не употребих най-точната дума за случая. Струва ми се, че „награда за усилията“ го изразява по-добре. Както добре знаете, опитните учители не пропускат да забележат и поощрят доброто държание и добрата работа. Всъщност става дума за позитивно насърчаване — една техника с доказан ефект. Обратното — изтъкването на неуспехите — не постига почти нищо, освен насаждане на чувство за вина, което в повечето случаи води единствено до непродуктивност. В случая с Брайън компютърът се оказва ключът към решаването на всички проблеми по обучението му, които той срещаше. Четох сведенията — можете да ги видите, ако желаете — за постиженията му през изминалите една-две седмици…

— Сведения? Боя се, че не разбирам.

Гимъл смутено нареждаше и пренареждаше кламерите по бюрото си.

— В това няма нищо необичайно или незаконно. Обикновена практика в повечето училища. Всъщност това е задължително изискване тук, в Университета за свободна инициатива. Вероятно сте го прочел в договора си за работа, когато сте го подписвал.

— Едва ли. Бяха петдесет страници със ситен шрифт.

— Какво беше мнението на вашия адвокат?

— Не съм се съветвал с адвокат. По онова време живеех, така да се каже, в постоянен стрес. Искате да кажете, че към компютъра на всеки ученик в това училище има устройство, позволяващо проследяването и записването на всичко, което се въвежда?

— Общоприета практика; твърде полезно диагностично и възпитателно средство. В края на краищата, нали по времето на тетрадките са ги събирали за оценка? Можела се каже, че достъпът до компютрите на учениците е почти същото.

— Не мисля. Оценявали са учебни тетрадки, а не лични дневници. Но всичко това няма връзка с въпроса. Ще помисля за моралността на подобна съмнителна практика някой друг път. Сега говорим за Брайън. Та какво ви разкриха тези тайни записи?

— Един изключително необикновен и оригинален ум. ЛОГО, както знаете, е нещо повече от първия компютърен език, който децата научават. Той е много гъвкав, когато се прилага правилно. С удоволствие открих, че Брайън не само е решавал задачите за домашно, но когато е стигал до дадено решение, се е опитвал да състави метапрограма, включваща всички решения. Изобретил е база данни от правила АКО — ТО ТОГАВА за нуждите на своето собствено програмиране. Например, ако е нужен някакъв отговор, той вмъква няколко реда или код. И редактира по-късно. При ЛОГО това е много лесно — ако знаеш как, — защото разполагаш с всички инструменти. Например, докато другите ученици се учели да рисуват картинки, графични програми, използвайки ЛОГО, Брайън бил далеч по-напред от тях. Той запаметил и индексирал всеки един изобразителен фрагмент с променливи параметри, заедно с геометричните ограничения относно мястото на изображението. Сега неговите програми рисуват карикатури на съучениците му, и на мен в това число, в които приликата с прототипа е неоспорима. Те дори могат да менят изражението си. Това беше миналата седмица, а той вече е усъвършенствувал програмите си. Фигурите вече могат да вървят и да решават прости задачи направо на екрана.

Пади имаше за какво да мисли, когато вечерта се прибра у дома.

Беникоф и хирургът се сепнаха, когато вратата се отвори с трясък и на прага застана генерал Шорхт. Закопчаният с безопасна игла празен ръкав на куртката му се разлюля, когато той вдигна показалеца на лявата си ръка към Снеърсбрук.

— Вие. Ако вие сте д-р Снеърсбрук, тръгвайте с мен.

Лекарката бавно се обърна с лице към натрапника. Трябваше да вдигне глава нагоре за да срещне погледа на високия генерал. Не изглеждаше уплашена.

— Кой сте вие? — попита с леден глас.

— Кажи й — обърна се троснато Шорхт към Беникоф.

— Това е генерал Шорхт, който е…

— Достатъчно. Това е военен спешен случай и имам нужда от вашата помощ. В интензивното отделение има пациент на име Брайън Делейни, който е в голяма опасност.

— Това ми е много добре известно.

— Опасността не е от медицинско естество. Става въпрос за физическо нападение — опита се да обясни Беникоф, но генералът му даде знак да мълчи.

— После. Имаме съвсем малко време. Болничните власти ме информираха, че пациентът е твърде зле, за да бъде преместван.

— Точно така.

— В такъв случай трябва да се променят данните му. Ще дойдете с мен, за да направите това.

Снеърсбрук почервеня — не беше свикнала да й говорят по този начин. Малко преди да избухне, се намеси Беникоф.