Хари Харисън - Опцията на Тюринг

— Тестовете за интелигентност са с прекалено голяма културна насоченост. По-нататък, може би, като поживее тук още малко. Ще поговоря с учителите му, когато го заведа на училище.

— Но не още първия ден! Сега ще трябва да посвикне, да се успокои. А и ти трябва да мислиш за лекциите и изследванията си. Утре аз ще го заведа на училище. Ще видиш, всичко ще мине чудесно.

Брайън намрази училището. Още от първия миг. Намрази грамадния шишкав главен учител. Тук го наричаха директор. Всичко бе различно. Непознато. А и от самото начало взеха да му се присмиват. Учителката започна първа.

— Това ще бъде твоето място в клас — каза тя и посочи неопределено редицата чинове.

— Фредия ли?

— Да, третия. Само че го кажи както трябва. Трети. — Тя зачака с неискрена усмивка. — Кажи „трети“, Брайън.

— Фреди.

— Не „Фреди“. Това е друга дума. Трети!

Тогава децата започнаха да се подхилкват и да шепнат „Фреди“ зад гърба на учителката. Когато звънецът удари и часът свърши, той излезе в коридора заедно с другите, но не остана при тях, а излезе от училището — далеч от всички.

— Това беше първият му учебен ден в училище — каза Доли. — Избяга още след първия час. Вечерта полицията го намерила и го доведоха в къщи.

— Той каза ли защо? — попита Снеърсбрук.

— Никога. Не беше такъв. Или мълчеше, или задаваше безброй въпроси. Средно положение нямаше. Не беше и общителен. Може да се каже, че единственият му приятел бе компютърът. Може би си мислите че в училите му е писвало от компютри. Нали знаете, сега компютрите са навсякъде. Но не беше така. Щом се прибереше у дома, веднага сядаше пред компютъра си. И не за да играе, а съставяше програми на езика ЛОГО, който бе научил в училище. Много добри програми, казваше Пади. Момчето съставяше самообучаващи се програми, които сами съставяха нови програми. Имаше нещо особено между него и компютрите.

18 февруари 2023

Беникоф чакаше Снеърсбрук пред операционната.

— Имате ли минутка свободно време, докторе?

— Да, разбира се. Тъкмо ще ми кажете какво става при вас…

— Можем ли да продължим в кабинета ви?

— Чудесно. Имам нова кафе-машина. Тъкмо ще я изпробвам. Донесоха я тази сутрин и вече ми я инсталираха.

Беникоф затвори вратата на кабинета, обърна се и повдигна учудено вежди при вида на месинговата машина.

— Стори ми се, че казахте нова?

— Нова за мен. Тая чудесия сигурно е отпреди най-малко девет-десет години. Такива просто вече не се произвеждат.

— И правилно!

Беше висока шест фута — една внушителна, блестяща камара от вентили, тръби, занитени плочки, цилиндри и увенчана от бронзов орел с широко разперени криле. Д-р Снеърсбрук завъртя някакво кранче и от стърчащата тръба засъска пара.

— Еспресо или капучино? — попита тя, докато сипваше ароматно смляно кафе в резервоара с черна дръжка.

— Еспресо, с лимон.

— Личи си, че не сте тук от вчера. Не може да се пие по друг начин. Нещо ново за крадците?

— Нищо, и то с главна буква. ФБР полицията и дузина агенции продължават издирването денонощно. Издирена е всяка възможна следа, всяка подробност от случилото се онази вечер е най-щателно проверена. И нищо съществено не е открито, откакто разговаряхме за последен път. Кафето е чудесно. — Той отпи нова глътка и изчака и нейното да стане готово. — Това, за съжаление, е всичко, което съм в състояние да доложа. Надявам се, че новините ви за Брайън са по-добри от моите.

Ерин Снеърсбрук гледаше димящата тъмна течност, после сложи още една лъжичка захар и я разбърка.

— В общи линии добрата вест е, че е още жив. Но прекъснатите нерви влошават състоянието си с всеки изминал ден. Надбягвам се с времето и още не зная дали губя или печеля. Както знаете, след като дадено нервно влакно умре, остава една празна тръбичка. Ето защо имплантирах зародишни мозъчни клетки, които ще нарастват и ще заменят тези влакна. Манипулаторът ще инжектира също така малки количества от стимулиращия растежа на нервните клетки препарат гама-NGF, който ще накара аксоните на тези зародишни клетки да израстат по тръбичките. Тази техника е открита през 90-те години от изследователи, търсещи начин за лекуване на увреждания на гръбначния мозък, които винаги завършвали с постоянна парализа. Ние лекуваме мозъчните увреждания с този и с един друг препарат — SRS, който преодолява тенденцията при зрелите мозъчни клетки да се съпротивляват на инвазията на други нервни влакна, опитващи се да създадат нови връзки.