Хари Харисън - Опцията на Тюринг

— Не ми харесва тук — каза си тихо той, но Пади го чу.

— С времето ще свикнеш.

— Насред океана!

— Не съвсем. — Пади посочи тънката кафява ивица на далечния хоризонт, обвита в мараня. — Ето го там брега.

— И никакви дървета — каза Брайън, като се огледа наоколо.

— Дървета има точно пред търговския център — отвърна баща му.

Брайън възрази:

— Но те не са истински, растат в бурета. Не е честно. Защо това място не си е на сушата, както си му е редът?

След като минаха покрай металните постройки в двора на университета и жилищния район в съседство, седнаха да си починат на сенчеста пейка с изглед към океана. Пади бавно напълни лулата си, запали я и заговори:

— Не е съвсем просто за обяснение, особено ако не познаваш добре страната и нещата тук. Всъщност всичко се свежда до политиката. В Съединените Щати съществуват закони за финансирането на изследователски проекти в университетите, за това кой може и кой не може да инвестира. Много от нашите големи корпорации са си дали сметка, че изоставаме от Япония, където правителството и индустриалците си сътрудничат и взаимно се подпомагат при финансирането на изследванията. Като не могат да променят законите, намерили са начин да ги заобиколят. Тук, извън континенталната зона с ширина три мили, ние теоретически не сме длъжни да спазваме щатските и федералните закони. Този университет, построен върху стари нефтени платформи и насипи, е създаден с изключителна практическа насоченост. Затова ловците на глави на преподаватели и студенти не са жалели парите си.

— Ловците на глави живеят в Нова Гвинея. Те убиват хора, режат главите им и ги опушват, докато се свият. И тук ли ги има?

Пади се засмя, като видя разтревоженото лице на момчето, и посегна да разроши косата му. Брайън се отдръпна.

— Тези ловци на глави са по-различни. Така се наричат на жаргон хората, които предлагат на някого много пари, за да напусне старата си работа. Или дават големи стипендии, за да привлекат най-добрите студенти.

Брайън се замисли над тази нова за него информация, докато гледаше изпод вежди слънчевите отблясъци върху водата.

— Значи си важна клечка, ако си дошъл тук по този начин.

Пади се усмихна — допадаше му начина на разсъждение на Брайън.

— Сигурно е така, щом съм тук.

— С какво се занимаваш?

— Математик съм.

— Дванайсет плюс седем прави деветнайсет, както в училище?

— С това се започва, после става все по-сложно и по-интересно.

— Като например?

— Като например това, че след аритметиката идва геометрията, после — алгебрата, след нея — висшата математика. Има също така и теория на числата, която остава малко извън основния предмет на математиката.

— Каква е тази теория на числата?

Пади се усмихна на сериозното изражение на лицето на малкото момче и реши да подмине въпроса му. Замисли се. Брайън непрекъснато го изненадваше с това, че бе запомнил редица факти, макар и откъслечни. Изглеждаше будно момче, убедено, че може да разбере всичко, стига да зададе подходящите въпроси. Но как би могъл да започне да обяснява висшата математика на едно осемгодишно момче? Е, стъпка по стъпка, може би?

— Знаеш ли какво е умножението?

— Че как! Проста работа. Например, 14 по 15 прави 210, защото толкова е и 6 по 35 или 5 по 42.

— Сигурен ли си?

— Няма грешка. Защото 210 е равно на 3 по 2 по 5 по 7. Харесвам числото 210 защото се получава от четири различни числа-единаци.

— Единаци? Така ли ги наричат в Ирландия?

— Не. Сам си ги кръстих — гордо отговори момчето. — Те нямат кратни. Като 5 и 7. Или някои от големите, като 821 и 823. Или 1721 и 1723. Много от тях са по двойки като тези.

„Числа-единаци“ бе терминът на Брайън за простите числа, разбра Пади. Възможно ли е осемгодишните деца да имат понятие за простите числа? Изучават ли ги на тази възраст? Не можеше да си спомни.

Вечерта Доли изключи телевизора някъде след единайсет. Намери Пади в кухнята. Лулата му бе угаснала, а той се взираше, без да вижда, в мрака.

— Лягам си — каза тя.

— Знаеш ли какво е направил Брайън? Съвсем сам. На осем години. Открил е простите числа. И не само това — изглежда си е измислил отличен способ за определянето им.

— Прекалено е сериозен за възрастта си. Никога не се усмихва.

— Не чуваш какво ти говоря. Много е умен. И нещо повече — има основни познания по математика, нещо, което липсва у повечето от студентите ми.

— Щом смяташ така, подложи го на училищен тест за интелигентност. Уморена съм. Можем да поговорим и утре.