Снеърсбрук се обърна към монитора и каза:
— По-ниско. Стоп. Спусни още. Наклони назад. Стоп.
Сега тя и компютърът виждаха едно и също. Изображение в едър план на срязаните повърхности, което тя можеше да уголемява или свива, за да види цялостната картина.
— Задействувай пулверизаторите — нареди тя.
На всеки десет пръстчета едно бе кухо; всъщност то представляваше миниатюрен флакон с електронен вентил на върха. Дюзите се отвориха и заобсипваха с микроскопични пръски повърхността на срязания мозък. Това бе невидимо електрофлуоресцентно покритие.
— Угаси осветлението — заповяда тя и в операционната се възцари сумрак.
Свързващият робот бе доволен от работата си и прекрати нанасянето на покритието. След като подбра част от ниската зона на раната, Снеърсбрук изпрати възможно най-малкото количество ултравиолетова светлина надолу по тънките като косъм оптични нишки.
На екрани се видя как светещи точици изпъстриха повърхността на мозъка.
— Електролуминесцентното покритие е нанесено върху окончанията на всички нерви. Под въздействието на ултравиолетовата светлина то започва да отделя достатъчно фотони, за да бъде идентифицирано. Само нервите, които са все още живи, реагират на ултравиолетовата светлина. Сега ще поставя имплантите по местата им.
Имплантите, изработени така, че да съответствуват на очертанията на засегнатите повърхности на мозъка на Брайън, бяха потопени във ванички с неутрален разтвор. Тя бе поставена на масичката до главата на пациента и капакът бе вдигнат. Пръстчетата, с безкрайно прецизни движения, се потопиха в разтвора.
— Тези ПНЕВ-импланти са изработени по мярка. Всеки от тях се състои от наслоени филми, представляващи органично-полимерни редове. Гъвкави и еластични, тъй като срязаните тъкани на мозъка вероятно леко са се променили от момента на измерването им за изработката на чиповете. Ще наблюдаваме следното: чиповете изглеждат еднакви, но разбира се, не са. Компютърът е измерил и проектирал всеки от тях така, че да съответствува на точно определени зони от открития мозък. Сега той ще ги разпознае и ще посочи местата им. Всеки филм има няколко оптични свързващи нишки, които ще бъдат прикрепени към съседни чипове за пренасянето на многократни вътрешни входно-изходни сигнали между частите на мозъка. Ако насочим вниманието си към горната повърхност на филмите, ще видим, че върху всеки от тях има и входно-изходна шина. Ролята му ще бъде обяснена при следващата операция. Специално тази задача ще приключи с поставянето по местата им на всички десет хиляди импланта. Изпълнението й започва сега.
Макар че Снеърсбрук ръководеше операцията, всъщност компютърът контролираше поставянето на имплантите. Пръстчетата му се движеха толкова бързо, че очертанията им се размиваха и губеха. Чиповете заемаха местата си в шеметна последователност. Когато и последният от тях бе закрепен, пръстчетата замряха и на Снеърсбрук й олекна. Тя се изправи и болка, остра като нож, прониза гърба й. Не й обърна внимание.
— Започна следващият стадий — процесът на свързването. Повърхностите на филма са изработени по технологията на активната матрична индикация. Целта е всеки полупроводник, при активирането му чрез луминесценция, да идентифицира жив нерв, и след това да осъществи физическа връзка с него. Покритието на филма съдържа подходящи хормони на растежа, под чието въздействие входящите нервни влакна ще образуват синапс с входните транзистори. Значението на тези свързвания ще се изяснн при следващата процедура на имплантирането. Всяко мъртво дистално влакно трябва да бъде заменено със зародишна клетка, генетично програмирана да изгради нов аксон под обвивката на старата, а след това и нови синапси на мястото на дисталните, които са в процес на отмиране. Същевременно, с нарастването на зародишните клетки, ще се развият дендрити, които ще се свържат с изходното гнездо на филмовия чип.
Операцията продължи почти десет часа. Снеърсбрук присъствува неотклонно през цялото време.
Когато завърши и последното свързване, умората я връхлетя като локомотив. На излизане от операционната тя се препъна и едва успя да се хване за рамката на вратата. След операцията Брайън се нуждаеше от постоянно наблюдение и грижи, но това бе работа на сестрите.
Процедурите по възстановяването на мозъка на Брайън бяха изтощителни, а тя имаше и други пациенти и насрочени операции. Променяше разписанието, търсеше и получаваше помощта на най-добрите хирурзи и поемаше само най-неотложните случаи. И въпреки това вече дни наред работеше по двайсет и четири часа. Докато правеше бележки ни глас по току-що извършената манипулация, гласът й трепереше. Компютърът й щеше да ги запамети и възпроизведе. Ще трябва да вземе „Декседрин“, за да изкара деня. Идеята не е от най-възхитителните, но май няма голям избор.
Читать дальше