Хари Харисън - Опцията на Тюринг

— Открих я и я поправих. Моят МИ сега е действащ и завършен. Съблечи се, Свен и си побъбри с доктора. След всичко онова, което е сторил за мен, той заслужава един пълен тест на Тюринг.

— Надявам се да успея да го издържа — рече усмихнат Бочорт.

31 декември 2024

На Брайън едноседмичният престой в Сент Мориц му хареса. За пръв път след нападението срещу лабораторията бе наистина сам. Дори и Свен не бе наоколо, за да разговарят. Наслаждаваше се на самотата и на уединението си. Никой не бързаше. Д-р Бочорт естествено бе благодарен за тези дни, в които имаше възможност да общува с МИ.

Студеният сух въздух изглежда облекчи всички признаци на простудата му, с възобновения си вкус той се зае да изучи множеството ресторанти в града. Когато Свен-2 за пръв път спомена възможността да позвъни в Сент Мориц, Брайън предвидливо си бе заредил немски речник и езиков курс. Получи достъп до тях и след неколкодневна постоянна практика към края на седмицата вече говореше приличен немски. Освен това си позволи удоволствието да мисли за бъдещето, да мисли спокойно, да претегля различните възможности, които се разкриваха пред него. В това отношение д-р Бочорт му бе изповедник — мъдър човек, образован европеец. В последния ден от престоя си Брайън както обикновено измина трите километра до дома на Бочорт и натисна звънеца. Димитрие го отведе в кабинета на Бочорт.

— Влизай, Брайън. Искам да се насладиш на новата самоличност на Свен.

МИ не се виждаше наоколо — вместо това в средата на стаята стоеше красив кожен куфар с бронзови оковки.

— Добро утро, Брайън — рече куфарът. — Това е най-подходящата опаковка. Специално конструирана за удобство, със сензори от всички страни, за да се осигури максимална видимост…

— Също и микрофони и говорители. Изглеждаш добре, Свен.

Д-р Бочорт се размърда на стола си и се усмихна доволен.

— Не мога да ти опиша какво удоволствие ми доставиха тези няколко дни. Да видя как простият ИИ, върху който работих, се е издигнал до такава мощ и съвършенство, бе за мен истинско интелектуално пиршество, сигурен съм, че ще ме разбереш. В добавка, скъпи Брайън — поемам риска да изглеждам като прекалено емоционален старик, — но аз наистина се насладих на общуването ни.

Брайън не отговори; помръдна неловко и прокара пръсти по ръба на куфара.

— Щади се повече — рече Бочорт, пресегна се и докосна леко Брайън по коляното; престори се, че не усети потрепването и отдръпването му. — Интелектуалният живот е хубаво нещо: да използва човек ума си, да разкрива тайните на реалността — това е дар, който е достъпен на малцина. Но да се наслади човек на нечия човечност е също тъй голямо удоволствие…

— Не бих искал да влизаме в спор.

— Нито пък аз. Позволявам си да бъда нетактичен само поради доверието, поради разбирането, което се установи помежду ни. Ти си бил наранен жестоко и затова си донякъде озлобен. Разбираемо е. Не искам отговор, просто бих искал да бъдеш по-милостив към себе си, да намериш начин да се насладиш на физическите и емоционални удоволствия, които може да ти донесе животът.

Последвалата пауза се проточи. Д-р Бочорт сви рамене, тъй незабележимо, че би могло и да не бъде свиване на рамене, обърна се и вдигна ръка.

— Малки подаръчета за вас, като знаци на благодарността ми. Моля те, Димитрие.

Слугата донесе сребърен поднос, върху който блестеше кожен портфейл.

— Това е за теб, Брайън — рече старикът. — В него ще намериш самолетен билет първа класа до Швеция. Вътре са и хотелските резервации, както и паспортът, за който ти говорих. Съвсем законен румънски паспорт. Все още разполагам с близки приятели в родината — при това на високи постове. Не е фалшификат, съвсем автентичен е, издаден от правителството. Надявам се, че няма да имаш нищо против няколко дни да бъдеш Йон Гика — това е едно достойно име. А ето и това — за суровата балтийска зима.

Шапката бе от норки и му пасваше чудесно.

— Благодаря много, д-р Бочорт. Наистина не бих…

— Няма повече да говорим за това, момчето ми. Ако си напуснал хотела, Димитрие ще вземе багажа ви.

— Всичко е приготвено.

— Добре. Тогава за мен ще е голяма чест да изпиеш с мен една последна чаша вино, докато той се върне.

След като Свен бе натоварен в багажника на големия мерцедес, след последното сбогуване и леката прегръдка с крехкия старец, Димитрие закара Брайън на малкото местно летище. Самолетът се вдигна от заснежената писта за първото, къса отсечка от полета до Цюрих, където имаха връзка с полет на SAS. Обслужването, седалките, храната и напитките — всичко бе неизмеримо по-добро, в сравнение с трансатлантическия полет на „Аерофлот“.