Хари Харисън - Опцията на Тюринг

Той се закашля и посочи гарафата върху подноса с виното.

— Чаша вода, ако обичаш. Благодаря.

Той пийна от водата и остави чашата на масичката до себе си.

— Случилото се след това без съмнение ти е известно. Отидох в щата Тексас, където ми предоставиха файловете. Указанията бяха ясни: да произведа търговски продукт, който да използва твоя ИИ. Знаеш, че успях, след като си намерил моето кодирано съобщение в твоя ИИ.

— Защо оставихте това съобщение? — попита Брайън.

— Мисля, че е очевидно. Към теб е извършена голяма несправедливост. Бекуърт си мислеше отначало, че си мъртъв, наистина се хвалеше с престъплението, каза ми за убитите, каза също, че и аз съм замесен. Направи го, за да си осигури мълчанието ми. Твърдеше, че никой нямало да повярва, че не съм участвал в конспирацията още от самото начало, и това очевидно бе истина. Но сетне нещо се обърка, Бекуърт бе много разстроен. По онова време вече Томсън ръководеше завода, а аз приключвах с разработката на ИИ. Знаех, че Бекуърт ще замине скоро и го принудих да уреди и моето изчезване.

— Принудихте ли го? Не ви разбирам.

В усмивката на Бочорт липсваше всякаква топлинка.

— Би разбрал, млади човече, ако бе преживял годините на управление на Чаушеску в моята родина. След като още в самото начало се убедих, че това, което върша, е незаконно, предприех няколко стъпки, за да си осигуря безопасността. В университетския компютър заложих програма. На практика — вирус. Ако не се свържех с нея по шифрован път един път месечно, то програмата щеше автоматично да предаде шифрограма до Интерпол. Бекуърт никак не се зарадва, когато му дадох да прочете текста на шифрограмата и му обясних как ще се задейства програмата. Без разбира се да му разкривам къде се намира компютърът. В крайна сметка той с неохота прие, че ако остана жив, няма да представлявам заплаха за тях. Когато разкрих, че се готви да замине, настоях да осигури и моето изчезване. И ето, сега си живея тихо, под грижите на моите братовчеди, които са щастливи, че могат да се възползват от швейцарския лукс. Единственото, което ме безпокоеше, бе тази голяма несправедливост спрямо теб: това е причината за съобщението ми. Исках да се срещнем — с теб и с твоя ИИ, разбира се.

— МИ — рече Свен. — Машинният интелект не е изкуствен.

— Приемам поправката и моля за извинение. А що се отнася до теб, Брайън, искам да ти дам оскъдната информация, която имам за тази конспирация.

— Знаете ли кой стои зад всичко това?

— Уви, не. Имам обаче една-единствена важна улика. Подслушвах всички телефонни разговори на Бекуърт. Това бе първата задача, която твоят ИИ предприе: да подслушва всички телефони, които Бекуърт би използвал. Той бе много предпазлив и само веднъж се изпусна и говори със заговорниците по телефона. Това бе, когато разбра, че си още жив и че опитът за покушение се е провалил. Все още ти представляваше заплаха и трябваше да бъдеш премахнат. Телефонният номер, на който позвъни, бе откачен на следващия ден, затова единственото, което мога да ти кажа, е, че се намираше в Канада. Но човекът, с когото Бекуърт говори, не бе канадец.

— Откъде знаете?

— Мой мили господине! Узнах го по същия начин, по който разбрах веднага, че ти звъниш на моя номер. Гласът ти те издаде — глас на роден в Южна Ирландия и израсъл в Щатите човек. Всяка произнесена дума бе своего рода идентификация. Аз стигнах до работата си по ИИ чрез изследванията си в областта на лингвистиката. Дисертацията си по филология защитих в Копенхагенския университет, където следвах стъпките на великия Ото Йеснерсен. Ето защо трябва да ми повярваш, че мъжът не бе канадец. Слушах записа многократно и съм напълно сигурен.

Бочорт театрално замълча, поднесе чашата с вода към устните си, но не отпи. Преди да заговори отново, остави чашата.

— Въпросното лице имаше много ясно изразен оксфордски акцент, което означава, че е следвал или в Оксфорд или в Кеймбридж. Съществува вероятност да е учил и в колежа Итън. По време на училищното си обучение е работил усилено да премахне родния си акцент, но аз долових следи от него. Йоркшир, може би Лийдс — ето откъде е той.

— Сигурен ли сте?

— Напълно. А сега, след като отговорих напълно и откровено на въпросите ти, моля те твоят МИ да махне дрехите. С какво нетърпение очаквах да видя какво си постигнал. Много бях нещастен, когато открих, че откраднатият ти ИИ бе, как да се изразя, своего рода бронтозавър.

— Какво имате предвид?

— Отначало не бе очевидно, но след като проучих бележките ти и етапите на работа, бях принуден да стигна с неохота до заключението, че изследването ти не е било в правилната посока на еволюцията на интелекта. Твоят ИИ бе един добър динозавър, но не можеше да прояви истинската интелигентност, към която ти си се стремил. Наистина бе един великолепен бронтозавър. Някъде по пътя си обаче си свърнал от правилната посока. Няма никакво значение доколко ще се усъвършенства бронтозавърът — той все пак ще си остане от рода на динозаврите. Не можах да открия къде си сбъркал и естествено не съобщих на работодателите си за откритието си. Най-искрено се надявам да си открил грешката си.