Хари Харисън - Свят на смъртта I

Не е само удоволствието обаче. Вие, хората в града, сте настроени за неспирни, смъртноопасни военни действия. И сега трябва да избирате или да заживеете занапред сравнително мирно, или пък да останете в града и да продължите безсмислената и глупава война. Предлагам третата възможност заради занаята, който владеете най-добре, тъй като тя би ви позволила в същото време да го съчетаете с нещо полезно. Това са възможностите. Всеки трябва да решава сам за себе си.

Преди да успее да получи някакъв отговор, Джейсън усети смъртоносна болка около гърлото си. Скоп се бе свестил и се бе надигнал от пода. С един замах той бе смъкнал Джейсън от креслото и сега го държеше за врата и го душеше. Въоръжените мъже се опитаха да стрелят, но се отказаха, за да не засегнат Джейсън.

— Кърк! Мета! — дрезгаво извика Скоп. — Хващайте пистолетите! Отворете люковете… нашите хора ще дойдат, убийте проклетите грубери и лъжите им!

Джейсън се мъчеше да разтвори пръстите, които задушаваха живота в него, но това бе все едно да дърпаш извити стоманени пръчки. Той не можеше да говори, а кръвта бучеше в ушите му и удавяше мислите му. Сега вече всичко бе свършено и той бе загубил. Те ще се изколят един друг в кораба и Пиръс ще продължи да бъде свят на смъртта, докато загинат всички.

Мета се хвърли като развита пружина напред и арбалетите изсвистяха. Една стреля я улучи в крака, а друга се забоде над лакътя й. Раниха я още докато скачаше, а инерцията й я пренесе в другия край на залата при сънародника й и умиращия чуждоземец.

Тя вдигна здравата си ръка и замахна, нанасяйки саблен удар.

Улучи с все сила бицепса на Скоп, ръката му се сви в спазъм и се отдели от гърлото на Джейсън.

— Какво правиш! — изумено извика пириецът на раненото момиче, което политна към него. Все още стиснал Джейсън с другата си ръка, той я блъсна встрани. Тя не отговори. Вместо това нанесе втори удар, съвсем силен и истински и този път дланта й се стовари върху гръкляна на Скоп и го премаза. Той пусна Джейсън, строполи се на земята и започна да повръща и да се задушава.

Джейсън видя развръзката като през мъгла, почти загубил съзнание.

Скоп с мъка се изправи на крака, обърнал изпълнените си с болка очи към приятелите си.

— Грешиш — каза Кърк. — Недей!

Раненият издаваше по-скоро животински, а не човешки звуци. Хвърли се към пистолетите в другия край на залата и арбалетите изсвириха като струни на смъртта. Тялото му се плъзна върху оръжията, ръката му ги разпиля, но той вече беше мъртъв.

Когато Бруко отиде при Мета да й помогне, никой не му попречи. Джейсън поемаше отново въздух в дробовете си, вдишвайки живота. Стъкленото око на визьора разнесе случилото се из целия град.

— Благодаря ти, Мета… че разбра… и че ми помогна. — Джейсън с мъка изговаряше думите.

— Ти имаше право, Джейсън, а Скоп сгреши — каза тя. Гласът й потрепера за секунда, когато Бруко дръпна украсения с перо горен край на стоманената стрела и я измъкна от ръката й. — Аз не мога да остана в града, само хора като Скоп са способни на това. Но се боя, че и в гората не мога да отида — сам видя колко се изложих с летящото жило. Ако нямаш нищо против, бих желала да дойда с тебе. Много бих искала това.

Джейсън изпитваше болка, когато говореше, затова само се усмихна, но тя разбра отговора му.

Кърк гледаше тъжно към тялото на мъртвия.

— Сгреши — но знам какво е изпитвал. Аз не мога да напусна града — поне не веднага. Все някой ще трябва да ръководи нещата, докато се извършват промените. Корабът ти е добра идея, Джейсън, едва ли ще ти липсват доброволци. Но се съмнявам дали ще убедиш Бруко да дойде с тебе.

— В никакъв случай — отсече Бруко, без да вдига поглед от турникета, който стягаше. — Точно сега на Пиръс има достатъчно работа. Да се изучи целият този животински свят, сигурно съвсем скоро тук ще се струпат всички еколози на галактиката. Но аз ще съм ги изпреварил.

Кърк бавно се запъти към екрана, който показваше града. Никой не се опита да го спре. Той погледна към сградите, към дима, който все още се виеше над периметъра, и към безкрайната зелена шир на джунглата, която се простираше отвъд.

— Ти промени всичко, Джейсън. Сега не можем да го разберем, но Пиръс никога вече няма да бъде такъв, какъвто беше преди идването ти. За добро или за зло.

— За добро, по дяволите, за добро — изграчи Джейсън и разтърка нараненото си гърло. — А сега си подайте ръка и сложете край на тази война, за да могат хората наистина да ви повярват.