Хари Харисън - Свят на смъртта I

Докато го слушаха, пирийците си дадоха сметка къде се намират и се заоглеждаха неспокойно. Пазачите вдигнаха арбалетите си, а затворниците навъсено отстъпиха към стената.

— Нали виждате какво искам да кажа? — попита Джейсън. — Доста бързичко стана, а?

Всички малко се позасрамиха от своята прибързана реакция.

— Ако искаме да намерим някакъв сносен план за бъдещето, не може да не се съобразяваме с инерцията. Поне с духовната инерция. Едно е да знаете на теория, че нещо е вярно, съвсем друго е да се убедите в това на практика. Варварските религии на примитивните светове не съдържат и зрънце научност, и въпреки това претендират, че могат да обяснят всичко. Ако на един от тези диваци обаче му се отнемат всичките логически основания за убежденията му, той не спира да вярва. Тогава започва да нарича погрешните си убеждения „вяра“, защото си знае, че са правилни. А си знае, че са правилни, тъй като има вяра. Такъв е неразрушимият кръг на фалшивата логика и той не може да бъде променен. Всъщност това не е нищо друго, освен духовна инерция. Да мислиш, че „което си е било“, ще продължава „да бъде“. И да не желаеш да разчупиш старите рамки на начина си на мислене.

Неприятности ще ни създава не само духовната, но и културната инерция. Някои от вас в тази зала вярват на моите изводи и желаят да се променят. Но ще се променят ли всичките ви хора? Ами тези, които не мислят, които са сковани от навиците и рефлексите си и знаят, че ще я карат както досега? Те ще спъват всичките ви планове, всичките ви опити да се развивате въз основа на новите ви познания.

— Значи всичко е напразно, за нашия свят няма никаква надежда? — попита Рес.

— Не съм казал такова нещо — отвърна Джейсън. — Просто твърдя, че вашите беди няма да свършат само с една пренастройка на съзнанието ви. За вашето бъдеще виждам три насоки на развитие и е възможно и трите да вървят заедно.

Първата… и най-добрата… ще бъде сливането на пирийците от града и от селото в една-единствсна човешка общност, каквато са били първоначално. Сега и двете групи са непълни и всяка притежава нещо, от което другата се нуждае. Тук, в града, вие владеете науката и връзката с останалата част на галактиката. Но водите убийствена война. А там, в джунглата, вашите първи братовчеди живеят в мир с природата, но им липсват лекарствата и другите плодове на научното познание, както и всякакъв културен контакт с останалото човечество. Ще трябва да се приобщите един към друг и да се възползвате от контакта си. Същевременно ще трябва да забравите предразсъдъците и омразата си едни към други. Това може да стане само извън града, далеч от войната. Всеки от вас, който е способен на това, би трябвало да излезе доброволно, понесъл със себе си частица от познанието, което трябва да се сподели. Няма да ви се случи нищо лошо, ако искрено вярвате в това. И ще се научите да живеете с тази планета, а не срещу нея. Накрая ще се появят цивилизовани общности, които няма да са нито от „грубери“, нито от „боклукчии“. А от пирийци.

— Ами какво ще стане с нашия град тук? — попита Кърк.

— Той ще си остане на мястото… и вероятно ни най-малко няма да се промени. В началото ще имате нужда вашият периметър и защитните му съоръжения да пазят живота ви, докато хората напускат града. Той ще просъществува и след това, тъй като ще се намерят и такива, които няма да можете да убедите. Те ще останат вътре, ще се бият и най-вероятно ще загинат. Може би ще постигнете по-голям успех при обучението на децата им. А какъв ще бъде окончателният край на града, нямам никаква представа.

Замислени за бъдещето, всички се умълчаха. На пода Скоп изохка, но не помръдна.

— Дотук станаха две насоки — каза Мета. — А третата?

— Третата възможност е собственият ми съкровен план — усмихна се Джейсън. — И се надявам, че ще намеря достатъчно сподвижници. Ще си взема парите и всичките ще ги хвърля, за да оборудвам най-хубавия и най-модерен космически кораб с всевъзможни оръжия и научна апаратура. След това ще потърся доброволци сред пирийците, които да дойдат с мен.

— С каква цел? — сбърчи вежди Мета.

— Не с благотворителна. Очаквам да си възвърна вложеното, и то неколкократно. Виждате ли, след изминалите месеци в никакъв случай не мога да се захвана с предишния си занаят. Не само защото сегашното ми финансово състояние го превръща в загуба на време, но защото ми се струва, че вече би ме отегчил до смърт. На Пиръс има нещо, което — ако оживееш — повече не ти позволява да предпочетеш по-спокойния живот. Тъй че бих желал да се сдобия с кораба, за който говорих, и да се заема с откриването на нови светове. Има хиляди планети, на които биха искали да се заселят хора, само че първата среща с тях винаги е малко бурна и тежка за обикновените заселници. Сега можете ли да си представите някоя планета да ви се опре на вас, пирийците, след всичко, което сте научили тук? И нима това няма да ви достави удоволствие?