Хари Харисън - Свят на смъртта I

— Някой да се свърже чрез станцията с контактьорите и да им каже да прекъснат атаката — нареди Джейсън.

Той намери видеофона и го включи с един замах. От екрана изумено го загледаха широко отворените очи на Кърк.

— Ти! — Думата се изтръгна от устата му като проклятие.

— Да, аз — отвърна Джейсън и продължи, без да вдига поглед, тъй като се занимаваше с командния пулт. — Слушай ме, Кърк… и не се съмнявай в думите ми. Може и да не знам как се пилотират тези кораби, но пък със сигурност знам как се взривяват. Чуваш ли този звук? — Той бързо щракна един ключ и наоколо се разнесе далечното и едва доловимо бучене на помпа. — Това е главната помпа за горивото. Ако я оставя да работи… което няма да направя веднага… тя би могла бързо да напълни камерата на двигателите със сурово гориво. С толкова много гориво, че да започне да изтича от задните цилиндри. Тогава какво си мислиш, че ще се случи на любимия ви космически кораб, ако натисна бутона за изстрелване? Не те питам какво ще ми се случи на мен — тъй като не ти пука, — но този кораб ти е по-скъп от живота.

В следващия миг в кабината настъпи мъртва тишина. Хората, които бяха превзели кораба, се обърнаха към Кърк. Дрезгавият глас отекна в залата.

— Какво искаш, Джейсън? Какво се опитваш да постигнеш? Защо си завел там тези животни? — Гласът му прегракна и секна, тъй като надигащата се в гърдите му ярост го задави.

— Мери си приказките, Кърк — леко го заплаши Джейсън. — Хората, за които говориш, са май единствените същества на Пиръс, които притежават космически кораб. И ще е по-добре да се научиш да се изразяваш прилично, ако искаш да го разделят с вас. Сега ела веднага тук и доведи Бруко и Мета. — Джейсън погледна към зачервеното и подуто лице на по-възрастния човек и изпита известно съчувствие. — Не гледай толкова нещастно — не е краят на света. Всъщност това би могло да бъде едно начало. И още нещо, когато си тръгнеш, остави този канал да работи. Заповядай всички видеофони в града да се включат чрез него, тъй че отвсякъде да се вижда какво става тук. Също така непременно включи и записващото устройство, за повторно гледане.

Кърк понечи да каже нещо, но се отказа. Отдръпна се от екрана, но видеофонът остана включен. Щеше да предава развоя на събитията от командната кабина из целия град.

Битката свърши. Тя бе приключила толкова бързо, че все още никой не съзнаваше това. Рес плъзна ръка по бляскавия метал на командната конзола и като че физическият допир с реалността успя да го убеди. Останалите сновяха наоколо, надзъртаха навън чрез екраните или жадно поглъщаха с очи механичните чудеса в залата.

Джейсън беше изтощен физически, но това не биваше да проличи. Той отвори аптечката на пилота и затършува, докато най-сетне намери стимулантите. Три малки, златисти хапчета премахнаха умората от тялото му и му възвърнаха способността да мисли.

— Слушайте — извика той. — Битката още не е свършила. Те ще направят всичко възможно да си върнат кораба и ние трябва да сме подготвени. Искам един от техничарите да прегледа тези пултове и да намери командното устройство на люковете. Всички изходи непременно трябва да се затворят херметически. Ако се наложи, изпратете хората да проверят лично. Включете всички екрани, за да следим всички посоки едновременно и да не допуснем някой да се приближи до кораба. Ще имаме нужда от охрана в машинното отделение — ако проникнат там, биха могли да прекъснат контрола ми над него. И най-добре да претърсим кораба кабина по кабина, да не би още някой да е затворен вътре с нас.

Хората изпитаха облекчение, тъй като вече имаше с какво да се занимават. Рес ги разпредели по групи и ги разпрати по задачите им. Джейсън остана при командния пулт, сложил ръка до бутона за помпата. Битката не беше свършила още.

— Идва някакъв камион — извика Рес. — Движи се бавно.

— Да го взривя ли? — попита човекът при командното устройство на оръдията.

— Не откривай огън — отвърна Джейсън, — докато не видим кой идва. Ако са хората, за които пратих, пропусни ги.

Камионът продължаваше да приближава бавно и артилеристът го проследи с визьора. Вътре имаше един шофьор и трима пътници. Джейсън изчака, за да се увери в самоличността им.

— Те са — каза той. — Спри ги на входния люк, Рес, и нека влизат непременно един по един. Прибери им пистолетите, а след това вземи цялата им екипировка. Няма начин да знаем кое би могло да бъде скрито оръжие. Особено внимавай с Бруко — кльощавият с лице като острие на секира — непременно да му прибереш всичко. Той е специалист по оръжията и оцеляването. И да доведеш шофьора; няма защо да им докладва за разбития входен люк или пък за състоянието на оръжието ни.