Хари Харисън - Свят на смъртта I

— Кои са те? — въпросът на Кърк прозвуча като въздишка.

— Ами че вие, разбира се — отвърна му Джейсън. — Не сами, а заедно с всички хора от града. Тази война може и да не ви харесва. Обаче вие сте отговорни за нея и вие я поддържате.

Джейсън погледна към втрещените им лица и се помъчи да скрие усмивката си. Но трябваше да побърза и да докаже твърдението си, за да не го вземат за луд и собствените му съюзници.

— Ето как се получава всичко. Казах, че пирийската природа е телепатична… и имах предвид цялата жива природа. Всяко едно насекомо, растение или животно. В един момент от бурната история на тази планета именно псионните мутации се оказали жизнеспособни. Те просъществували, докато другите видове измрели и най-накрая, според мене, те дори си помагали при изтребването и на последните живи същества, които не притежавали псионни способности. Тук ключовата дума е взаимопомощ. Защото при нормални условия те все още се борели помежду си, но се съюзявали срещу всичко, което ги заплашвало като цяло. При опасност от земен трус или наводнение те бягали, обединявайки усилията си. Такова поведение може да се наблюдава в по-слаба форма на всяка планета, на която избухват горски пожари. Но тук, поради жестоките условия, взаимното оцеляване е доведено до крайност. Възможно е дори някои форми на живот да са развили способност за предусещане на бедствията, както вашите гадатели на земетресения. При това предварително предупреждение по-големите зверове бягали. По-малките образували семена, плодове или яйца, които можели да бъдат отнесени на сигурно място от вятъра или да полепнат по козината на животните, и по този начин се осигурявало оцеляването на вида. Знам, че е така, тъй като го видях с очите си, когато бягахме от едно земетресение,

— Признават се… всичките ти доводи се признават — извика Бруко. — Но какво общо има това с нас! Това, че всички животни бягат заедно, какво общо има пък с войната?

— Те не само бягат заедно — отвърна му Джейсън. — Нещо повече, те се съюзяват срещу всяко природно бедствие, което ги заплашва всичките. Един ден, сигурен съм, еколозите ще изпаднат в екстаз пред сложните преобразувания, които се извършват тук при връхлитането на снежни бури, наводнения, пожари и други стихии. Ала нас всъщност ни интересува една-единствена реакция. Тази, която е насочена срещу хората от града. Още ли не го съзнавате — та те ви третират като природно бедствие!

Никога няма да разберем как точно е станало всичко това, въпреки че в дневника, който намерих, има известно обяснение, датиращо от първите дни на заселниците. На едно място се казва, че горският пожар, изглежда, е подгонил към хората нови животински видове. Това съвсем не са били нови зверове — а старите, но придобили нови навици. Не можете ли да си представите как са реагирали тези винаги закриляни и свръхцивилизовани заселници пред опасността от горски пожар? Разбира се, че са изпаднали в паника. И ако заселниците са се намирали на пътя на огъня, животните навярно са се втурнали право през лагера им. Реакцията им несъмнено е била да изпозастрелят бягащите твари.

С това си действие те попаднали в категорията на природните бедствия. Бедствията могат да приемат всякакъв образ. Защо да не се включат в тях и двукраките с оръжията. Пирийските животни атакували, били застреляни и войната започнала. Тези, които останали живи, продължили да нападат и уведомили цялата жива природа за естеството на битката. Радиоактивността на тази планета положително предизвиква безброй мутации — и най-издръжливият и жизнеспособен вид се оказал смъртноопасен за човека. Дори бих си позволил да допусна, че самата пси-функция поражда мутации, тъй като някои от най-смъртоносните видове са твърде едностранчиви, за да са се появили по естествен път за такъв кратък период от триста години.

Разбира се, заселниците отвръщали на атаките и поддържали непокътнат статута си на природно бедствие. През вековете усъвършенствали методите си за убиване, ала от това нямало някаква полза, както знаете. Вие, градските хора, техните потомци, сте наследили тази омраза. Биете се и бавно губите битката. Та нима е възможно да спечелите срещу биологичните резерви на една планета, която може да се пресътвори сама при всяка нова атака?

След думите на Джейсън настъпи тишина. Потресени от разкритието, Кърк и Мета с побелели лица се опитваха да вникнат в значението му. Бруко си мърмореше нещо и отмяташе на пръсти отделните положения, като търсеше слаби места в изложените доводи. Четвъртият пириец на града, Скоп, не обръщаше внимание на нито една от тези глупави думи, които не можеше да разбере… или пък не искаше… и на часа би убил Джейсън, стига да имаше и най-малък изглед за успех.