Хари Харисън - Свят на смъртта I

Пръв Рес наруши тишината. Пъргавият му ум бе попил и подредил всички факти.

— Тук нещо куца. Ами ние? Ние живеем на повърхността на Пиръс без периметри и пистолети. Нас защо не ни нападат? Нали сме човешки същества, потомци на същите хора, както и боклукчиите.

— Вас не ви нападат — отвърна му Джейсън, — защото не се отъждествявате с природните бедствия. Животните могат да живеят на склона на неугаснал вулкан, да се борят и да умират в процеса на естественото си съперничество. Но при изригването на вулкана те ще побягнат заедно. Именно изригването превръща вулкана в природно бедствие. Това, което отъждествява хората или с формите на живот, или пък с природните бедствия, е начинът им на мислене. Планина или вулкан. В града от всеки един човек се излъчва подозрение и смърт. Хората там изпитват удоволствие да убиват, да мислят как убиват, да правят планове как да убиват. Това също представлява естествен подбор, нали разбирате. В града може да се оцелее именно с тези качества. Извън града хората мислят по друг начин. Ако са застрашени поотделно, те се борят, както би постъпило всяко едно същество. При по-обща заплаха за съществуването им те си помагат в пълно съответствие с правилата за всеобщо оцеляване, които хората от града нарушават.

— Как ли е започнало… искам да кажа, разделението между двете групи? — попита Рес.

— Едва ли ще узнаем някога — отвърна Джейсън. — Предполагам, че първоначално вашите хора са били селяни или пък индивиди с псионна чувствителност, които са се противопоставили на останалите по време на някакво природно бедствие. Те, естествено, са постъпили правилно според законите на Пиръс и са оцелели. Това вероятно е породило разногласие с хората от града, които смятали, че единственото разрешение е да се убива. Каквато и да е била причината, очевидно много рано са се образували две отделни общности, които след това скоро прекъснали всякакви контакти помежду си с изключение на ограничената разменна търговия, която облагодетелствала и едните, и другате.

— Все още не мога да повярвам — измърмори Кърк. — Всичко звучи ужасяващо достоверно, всяка една брънка от тази история, но все още ми е трудно да я възприема. Непременно трябва да има някакво друго обяснение.

Джейсън бавно поклати глава.

— Няма такова нещо. Това е единственото, което има смисъл. Ние отхвърлихме всички останали, помниш ли? Не мога да те виня, че ти е трудно да повярваш, тъй като това е пълната противоположност на всичко, което в миналото си взимал за истина. Все едно да промениш някой природен закон. Все едно съм ти представил доказателство, че притеглянето в действителност не съществува, че е нещо съвсем различно от неизменната сила, която познаваме, нещо, на което би могъл да не обръщаш внимание, щом разбереш как. Необходими са ти и други доказателства освен словесните. Може би искаш да видиш и как някой ходи по въздуха?

— Което все пак не е чак толкова лоша идея — добави той и се обърна към Накса. — Сега чуваш ли някакви животни около кораба? Не онези, с които си свикнал, ами мутантите, свирепите, които живеят само за да нападат града.

— Наоколо гъмжи от тях — отговори му Накса. — Просто търсят да убият нещо.

— Би ли могъл да заловиш някое? Разбира се, без да ти стори нещо лошо.

— Все още не се е родил звярът, който ще ми направи нещо — изсумтя Накса презрително и тръгна навън.

Потънали дълбоко в собствените си мисли, всички мълчаливо зачакаха Накса да се върне. Джейсън нямаше какво повече да им каже. Ще направи още нещо — за последно, за да се опита да ги убеди във фактите, а после всеки ще трябва сам да си извади заключението

Контактьорът се завърна бързо с едно летящо жило, привързал единия му крак за кожена каишка. То пляскаше с криле и пищеше, докато го внасяше.

— В средата на залата, далеч от всички — каза му Джейсън. — Можеш ли да накараш този звяр да седне на нещо и да не пляска така с криле?

— Може на ръката ми — каза той и дръпна летящата твар така, че тя се вкопчи отгоре на ръкавицата му. — Нали така го хванах.

— Съмнява ли се някой, че това е истинско летящо жило? — попита Джейсън. — Искам да се уверя, че никой не подозира някаква измама тук.

— Истинско е — заяви Бруко. — Оттук подушвам отровата в ноктите по крилата му. — И той посочи към тъмните следи по кожата, където бе капнала течността. — Ако тя прояде ръкавиците, той е труп.

— Значи сме единодушни, че е истинско — продължи Джейсън. — Истинско и смъртоносно, и теорията ми ще се потвърди единствено ако вие, хората от града, можете да се приближите до него като Накса.