Хари Харисън - Свят на смъртта I

— Тези пламтящи неща може да ни причинят неприятности — каза Рес. — Ето това например покрива мястото, където искаш да извършиш пробива.

— Няма страшно — успокои го Джейсън. — Дори и да ти се струва, че огнехвъргачките стрелят безразборно, грешиш. Просто променят интервала, за да заблудят някое животно, но никога не са имали за цел да възпират хора. Виж сам. Стреля се на равномерно редуващи се откоси от по две, четири, три и една минута.

Двамата запълзяха обратно към падината, където ги чакаха Накса и останалите. Групата им се състоеше от трийсет души. Това, което им предстоеше да извършат, можеше да успее само с помощта на бързоподвижен, малоброен отряд. Най-силното им оръжие беше изненадата. В момента, в който се разсееше тя, останалите им оръжия нямаше да издържат и секунда срещу градските оръдия. Изглежда, никой не се чувстваше удобно в коженото си облекло, тъй като няколко души се бяха поразсъблекли, за да се разхладят.

— Облечете се! — нареди Джейсън. — Досега никой от вас не е наближавал толкова периметъра, затова не разбирате каква смъртна опасност се крие тук. Накса сега държи по-големите животни настрана, а всички вие можете да се справите с по-малките. Но работата не е в това. Отровен е всеки трън и дори тревичките имат смъртоносни жила. Пазете се от всякакъв вид насекоми и щом тръгнем, дишайте само през влажните кърпи.

— Прав е — изсумтя Накса. — Самият аз никога не съм се приближавал толкова. Смърт, до тази стена има смърт. Правете каквото ви казва.

За момента можеха само да чакат, да точат и без това острите като игли стрели за арбалетите и да поглеждат от време на време към бавно движещото се слънце. Единствено Накса не споделяше безпокойството им. Той седеше, зареял поглед пред себе си, и усещаше движението на животинския свят в джунглата наоколо.

— Идат — промълви той. — Най-голямото нещо, което съм чувал някога, всички зверове оттук до планината, реват с всички сили, препускат към града.

И Джейсън усещаше по някакъв начин онова, което ставаше наоколо. Из въздуха се носеше напрежение, прииждаше вълна от силен гняв и ненавист. Планът щеше да успее, сигурен беше, само да можеха да задържат атаката в определени граници. Контактьорите изглеждаха уверени в това. Те се бяха измъкнали тихо още сутринта — тънка нишка от парцаливи мъже, настроили съзнанието си на една-единствена мисловна честота, по която щяха да свикат всички живи същества на Пиръс, за да ги хвърлят в атака срещу града.

— Удариха! — внезапно заяви Накса.

Тутакси всички се изправиха и впериха поглед към града. Още в първия миг на атаката Джейсън почувства как стомахът му се свива и разбра, че всичко е наред. От далечината долитаха изстрели и тежко бумтене. Над дърветата се заиздигаха тънки струйки дим.

— Да заемем позиция — каза Рес.

Джунглата наоколо се тресеше от изпълненото с ненавист ехо. Дори недотам чувствителните растения се гърчеха, а въздухът гъмжеше от дребни, крилати твари. Накса се обливаше в пот и мърмореше нещо, докато отблъскваше животните, които напираха към тях. Когато стигнаха до последното прикритие от листа преди изпепелената зона, вече бяха загубили четири души. Единия го ужили някакво насекомо. Джейсън забърза с уреда за първа помощ към него, но като видя, че положението му е безнадеждно, се върна. Другите трима бяха или ухапани, или одраскани и беше твърде късно за някаква намеса. Подутите им и сгърчени трупове останаха на пътеката.

— Главата ме боли от проклетите зверове — измърмори Накса. — Кога ще влезем вътре?

— Още не — отвърна му Рес. — Чакаме сигнала.

Един от тях носеше станцията. Постави я внимателно на земята и прехвърли антената на един клон. Предавателят бе със защитен екран и излъчването не можеше да ги издаде. Беше включен, но от високоговорителя му се разнасяше само съскането на атмосферните смущения.

— Можехме да засечем времето… — каза Рес.

— Едва ли — отвърна Джейсън. — Или поне недостатъчно точно. Нали искаме да нанесем удара в разгара на атаката, когато ще имаме най-големи шансове за успех. Дори и да чуят съобщението, то едва ли ще има някакъв смисъл за онези вътре. А след минути вече няма да е от значение.

Звукът от високоговорителя се измени. Разнесе се някакъв глас и след миг прекъсна.

Донеси ми три варела брашно.

— Да вървим — настоя Рес, втурвайки се напред.

— Чакай — хвана го Джейсън за ръката. — Засичам огнехвъргачката. Ще открие огън след… ето! — Върху земята се изсипа огнен поток, сетне спря. — Имаме четири минути преди следващия… улучихме дългия интервал!