Хари Харисън - Свят на смъртта I

— Каква полза ще има от това? — сряза го Рес. — Разрушаваме периметъра и те се оттеглят… след това контраатакуват в пълен състав. Нима можем да се съпротивляваме срещу оръжията им?

— Няма да ни се наложи. Космодрумът им граничи с периметъра и аз знам съвсем точното местоположение на кораба. Ето къде ще извършим пробива! На кораба няма специална охрана и наоколо няма много хора. Ще завземем кораба. Не е важно дали можем да го управляваме, или не. Този, който владее кораба, владее и Пиръс. Веднъж само да се доберем до него, и ще ги заплашим, че ще го унищожим, ако не изпълнят условията ни. Те ще трябва да избират между масово самоубийство или сътрудничество. Надявам се, че ще проявят достатъчно разум и ще ни сътрудничат.

Потресени от думите му, всички се умълчаха за миг, но след това отново заговориха в един глас. Глъчката не изразяваше съгласие, а просто вълнение и най-накрая Рес трябваше да въведе ред.

— Тихо! — извика той. — Чакайте Джейсън да свърши и тогава решавайте. Все още не сме чули как трябва да се извърши едно такова нашествие.

— Планът ми изцяло зависи от контактьорите. Накса тук ли е? — И Джейсън изчака облеченият с кожи човек да си пробие път до предната редица. — Искам да науча нещо повече за контактьорите, Накса. Знам, че можете да разговаряте с доримите и кучетата тук, но как стои въпросът с дивите животни? Можете ли да ги накарате да изпълняват заповедите ви?

— Нали са животни… разбира се, че можем да разговаряме с тях. Колкото повече контактьори сме, толкова повече сила имаме. Можем да ги накараме да правят каквото поискаме.

— Значи нападението ще успее — развълнувано каза Джейсън. — Ще можете ли да съберете всичките си контактьори в единия край на града — точно срещу космодрума — и да разбуните животните? И да ги накарате да атакуват периметъра?

— Дали можем! — извика Накса, въодушевен от предложението. — Ще доведем животните от всички краища на планетата и ще устроим най-голямото нападение, което някога са виждали!

— Тогава това решава всичко. Контактьорите ви ще дадат заповед за настъпление към противоположната страна на периметъра. Ако не се показвате, на охраняващите въобще няма да им хрумне, че става въпрос за нещо повече от едно нападение на животни. Виждал съм ги как действат. Когато една атака се усили, те се обръщат за подкрепление към вътрешността на града и изтеглят хората си от другите части на периметъра. В разгара на битката, когато вече са хвърлили всичките си сили към другия край на града, аз ще поведа хората, с които ще извършим пробива и ще пленим кораба. Това е планът ми и няма начин да не успеем.

След това Джейсън приседна, по-точно се строполи омаломощен на земята. Той лежеше и слушаше разискванията им. Рес ръководеше и насочваше. Изтъкнаха се трудности и се елиминираха. Никой не можеше да открие някакъв съществен недостатък в плана. Разбира се, че в него имаше пропуски и рисковани положения, но Джейсън ги премълча. Тези хора искаха предложението му да успее и непременно щяха да го осъществят.

Най-сетне разискванията свършиха и хората се разотидоха. Рес се приближи към Джейсън.

— Основните положения са изяснени — каза той. — Всички тук сме съгласни. Вестта ще се разпрати по човек до всички контактьори. Нали те са същината на атаката и с колкото повече разполагаме, толкова по-сполучлива ще е тя. Не смеем да ги призовем по видеофон, тъй като боклукчиите може да засекат съобщенията. Ще ни трябват пет дни, за да се подготвим напълно.

— Петте дни ще ми дойдат добре и на мен, ако въобще се оправя — съгласи се Джейсън. — А сега да си починем малко.

— Странно — каза Джейсън. — Всъщност никога досега не съм виждал периметъра от външната му страна. Струва ми се, „отвратителен“ е май единствената дума, която му приляга.

Той лежеше по корем до Рес и гледаше през листака надолу към периметъра. Въпреки обедната горещина двамата бяха облечени с тежки кожи, бяха обути с дебели гети, а ръцете им бяха скрити в кожени ръкавици. Притеглянето и горещината вече замайваха Джейсън, но той с все сили се мъчеше да не им обръща внимание.

Пред тях, в края на изпепеления коридор, се издигаше периметърът. Той представляваше висока, неравна стена, направена от най-различни и като че събирани от всички краища на вселената материали. Невъзможно беше да се определи от какво е била изградена първоначално. Цели поколения нападатели я бяха удряли, разрушавали и подкопавали. Поправките се извършваха набързо, кърпежите се стъкмяваха надве-натри. Грубата зидария се ронеше и в една вдлъбнатина плъхове си бяха свили гнездо от преплетени пръчки. Тази част граничеше с изкривена метална плоскост, която се състоеше от огромни занитени плочи. На едно място бе прояден дори металът и от назъбената дупка стърчаха торби с пясък. Отгоре на стената се виеха и висяха кабели и детекторни жици, по които течеше ток. На неравни интервали над бруствера зейваха дулата на автоматични огнехвъргачки, които прочистваха подножието на стената за всеки случай, ако там са се приближили някакви живи същества