Хари Харисън - Свят на смъртта III

— Аз проверих думата „обичам“, както ти ми поръча. Отначало не ми беше ясна, защото беше само една дума. Но когато си помислих за теб, значението й веднага ми се изясни.

Лицата им бяха едно срещу друго, големите й ясни очи се взираха в неговите, без да трепнат.

— Обичам те! — каза тя. — Струва ми се, че винаги ще те обичам. Никога не бива да ме оставяш.

Чистосърдечната простота на чувствата й се надигна като придошла река и преля над предпазните защитни бентове на механизмите, които бе градил с години. Той беше един самотник. Нямаше никого до себе си. Добре си, Джак. Вземеш си някоя жена, оставиш я. Вселената помага на онези, които си помагат сами. Сам мога да се грижа за себе си и… аз… нямам… нужда… от никого…

— О, небеса, колко те обичам и аз! — каза той, притегли я към себе си и зарови лице във врата и в косата й.

— Никога повече не ме изоставяй!

— И ти никога повече не ме изоставяй! Ето ти най-кратката и най-хубава сватбена церемония, която някога е съществувала. Ръката да ми счупиш, ако някога погледна друго момиче.

— Моля те. Сега не говори за насилие!

— Извинявам се. Това го каза предишният, невъзроденият Джейсън. Струва ми се, че и двамата трябва да си върнем нежността в живота. Ето от какво се нуждаем най-много ти и аз и нашата глутница от ръмжащи пирийци. Ето от какво се нуждаем всички ние. Не от смирение — за какво ли ни е притрябвало? Просто малко благородство. Струва ми се, че така ще заживеем по-добре. Пускането на рудника в експлоатация е предстоящо и при тази скорост, с която племената се заселват в низините, съвсем скоро платото ще остане само на вас, пирийците.

— Да, би било хубаво. Това може да се окаже нашият нов свят — тук тя се поколеба за миг, за да премери думите си. — Ние, пирийците, ще останем тук… ами ти? Не бих желала отново да изоставя народа си, но ще го направя, ако ти заминеш.

— Няма да ти се наложи. Никъде не мърдам оттук. Аз съм от племето… помниш ли? Пирийците са груби, твърдоглави и избухливи, това си го знаем. Но и аз съм като тях. Значи навярно най-сетне съм си у дома.

— С мен, винаги с мен.

— Разбира се.

След това всички думи бяха излишни.

© 1968 Хари Харисън

© Катя Манчева, превод от английски

Harry Harrison

The Horse Barbarian [= Deathworld 3], 1968

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

Сканиране и разпознаване: Георги

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/336]

Последна редакция: 2006-08-06 15:19:32