Хари Харисън - Свят на смъртта III

Мета се наведе и попи челото на Джейсън със сгъната кърпа. Той се усмихна, докосна я по китката и едва тогава проговори:

— Всичко се дължи на историческата наука. Тръгнах да търся отговора в библиотеката — по-късно, отколкото трябваше, но все пак не непоправимо късно. Библиотеката ми изчете доста книги и много бързо ме убеди, че една култура не може да бъде променена отвън. Може да бъде забранена или унищожена, но не и променена. А ние се опитвахме да направим точно това. Чували ли сте за готските и хунските племена на Старата Земя?

Те поклатиха глави и този път той прие питието, за да си накваси гърлото.

— Това били пълчища от невежи варвари, които обитавали горите, обичали да пият, да убиват, обичали собствения си модел независимост и се биели с римските легиони всеки път, щом се окажели в близост до тях. И все ядели бой. Но нима мислите, че се поучили от това? Не, разбира се. Те просто прибирали оцелелите, потъвали вдън горите и отлагали битката за по-добри времена. Културата и ненавистта им оставали непокътнати. Културата им се променила едва когато победили. Всичко свършило с това, че те нахлули в земите на римляните, превзели Рим и усвоили всички сладости на цивилизования живот. Престанали да бъдат варвари. Древните китайци с векове си служели със същия похват. Не били много добри войници, но пък били страхотни майстори на асимилирането. Колко пъти само били прегазвани и бити — и винаги са претопявали победителите в собствената си култура и начин на живот. След като разбрах поуката, направих така, че и тук да се получи същото. Темукин беше амбициозен човек и не можеше да устои на изкушението да завладява нови светове. Тъй че той нахлу в низините, когато му посочих пътя.

— И победата му се оказа равносилна на загуба — допълни Кърк.

— Точно така. Ето че светът му принадлежи. Той превзема градовете и отправя поглед към богатството им. За да се сдобие с него, трябва да се настани в тези градове. Най-добрите му офицери стават администратори на всяко ново владение и тънат в необикновен разкош. Тук им харесва. Дори им се иска да останат. В душата си са още номади — но какво ще стане със следващото поколение? Ако Темукин беше останал да живее с вождовете си в градовете и да се наслаждава на изтънчените им удоволствия, то как щеше да се надява, че отново ще ги накара да заживеят по антиградските закони там горе, на платото? След известно време това започна да изглежда малко глупаво. Кой уважаващ себе си варварин ще остане горе на студа, когато може да слезе тук и да се възползва от своя пай от плячката. Виното е по-силно от ачадха и тук дори имат няколко спиртоварни. Номадският начин на живот е обречен. И Темукин проумя това, без да е в състояние да го изрази с думи. Просто разбра, че с победата си е загърбил и унищожил начина на живот, който по принцип му осигури победата. Затова ме нарече демон и ме увеси там.

— Горкият Темукин! — промълви Мета, обхваната от внезапно прозрение. — Амбициозността му го обрече на смърт и най-накрая той го разбра. Излиза, че завоевателят губи най-много.

— Начина си на живот, както и собствения си живот — поясни Джейсън. — Той беше велик човек.

— Само да не кажеш, че съжаляваш, задето го убих — изсумтя Кърк.

— В никакъв случай. Той получи всичко, което искаше, и накрая умря. Едва ли са много хората, за които може да се каже такова нещо.

— Изключете микрофона — каза им Мета. — А ти, Кърк, можеш да си вървиш.

Огромният пириец отвори уста да възрази, но вместо това се усмихна, обърна се и излезе.

— Сега какво смяташ да правиш? — попита Мета веднага щом вратата се затвори.

— Да спя един месец, да ям пържоли и да си възвърна силите.

— Нямам предвид това. Ами къде ще отидеш? Ще останеш ли тук с нас?

Тя всячески се мъчеше да даде израз на чувствата си, като използваше думи, които не бяха пригодни за подобна форма на общуване. При това Джейсън никак не я улесняваше.

— Това има ли някакво значение за теб?

— Да, и то по един твърде нов начин. — Тя бърчеше чело и почти заекваше от усилието да намери думи за чувствата си. — Когато съм с теб, искам да ти кажа различни неща. Знаеш ли кое е най-приятното нещо, което ние можем да кажем на пирийски? — Той поклати глава отрицателно. — Че се биеш много добре. А аз не искам да ти кажа това.

Джейсън говореше девет езика и съвсем точно знаеше какво иска да й каже, но не желаеше да го стори. Или не можеше. Вместо това извърна глава.

— Недей, погледни ме! — промълви Мета, взе главата му в двете си ръце и нежно обърна лицето му към своето. Действията й бяха много по-красноречиви от всякакви думи и той се засрами, че не може да говори. Но продължаваше да мълчи.