Хари Харисън - Свят на смъртта III

— Какво искаш да кажеш? — бързо попита Мета.

— Темукин е превърнал Еоласаир, най-големия град на Ам, в своя столица. Там държи Джейсън… в клетка, окачена пред двореца. Най-напред са го измъчвали, а сега са го оставили да умре от глад.

— Защо? Поради каква причина?

— Номадите вярват, че приелият човешки образ демон не може да бъде убит. Обикновените оръжия не могат да му сторят нищо. Но ако се остави да гладува достатъчно дълго, човешкото в него ще излинее и ще лъсне демонската същност. Не зная дали Темукин вярва на тази глупост, или не, но точно това прави. Джейсън виси в клетката повече от петнайсет дни.

— Трябва да отидем при него! — скочи на крака Мета. — Трябва да го освободим.

— Непременно — успокои я Кърк. — Но е задължително да го направим както трябва. Рес, можеш ли да ни намериш дрехи и моропи?

— Разбира се. Колко ще ви трябват?

— Със сила не можем да проникнем там, не и при владетеля на цяла една планета. Ще отидем само двама. И ти ще дойдеш — да ни показваш пътя. Аз ще отида да проверя какво може да се направи.

— И аз идвам — заяви Мета и Кърк кимна в знак на съгласие.

— Тогава ние тримата. Веднага. Не знаем колко време може да издържи при тези условия.

— Всеки ден му дават чаша вода — добави Рес, като избягваше погледа на Мета. — Вдигни кораба. Аз ще ти покажа пътя. Вече няма значение дали хората в града знаят, че не сме от тази планета.

Беше още преди обед. Натъпкаха моропите с приспивателни, натовариха ги в багажното отделение и по този начин си спестиха доста яздене. Град Еоласаир се намираше край една река сред хълмиста местност, а наблизо имаше и гора. Те приземиха кораба колкото може по-близо и по-незабелязано и потеглиха с моропите веднага щом ги съживиха. В града влязоха късно следобед и Рес подхвърли на едно момче малка монета, за да им покаже пътя към двореца. Той беше с дрехите си на търговец, а Кърк бе с всичките си доспехи и оръжия. Мета беше забулена според местния обичай и стискаше здраво седлото, докато си пробиваха път през препълнените улици.

Само пред двореца имаше празно пространство. Дворът беше застлан с мрамор, изпъстрен със златни нишки, излъскан и бляскав. Пазеше го взвод войници с брадясали номадски лица — заграбените доспехи им стояха като чужди. Но оръжията им бяха в ред и те изглеждаха също толкова страховити, колкото и по високите равнини. Ако не и по-страховити — топлият климат в никакъв случай не беше облагородил нрава им.

През горната част на две от високите колони, които обграждаха двора, беше прокарана верига, а от нея, на близо два метра височина над земята, висеше клетка с дебели решетки. Тя нямаше врата и очевидно бе построена около затворника.

— Джейсън! — промълви Мета, когато вдигна поглед към отпуснатата фигура. Той не помръдна и по нищо не личеше дали е жив, или мъртъв.

— Оставете на мен — скочи Кърк от моропа си.

— Почакай! — извика след него Рес. — Какво ще правиш? Едва ли ще помогнеш на Джейсън, ако им се оставиш да те убият.

Кърк не го слушаше. Твърде много загуби и страдания бе преживял напоследък, за да разсъждава. В този момент цялата му ненавист бе насочена към един-единствен човек и нищо не можеше да го спре.

— Темукин! — изрева той. — Излез от позлатеното си скривалище! Излез, страхливецо, да застанеш лице в лице с мен, Кърк от Пиръс! Покажи се… страхливец такъв!

Насреща му се втурна Аханк, който беше на пост, но Кърк го отблъсна с опакото на ръката си, без да откъсва поглед от палата. Аханк се свлече и се затъркаля, докато най-сетне спря, загубил съзнание или мъртъв. По-скоро мъртъв, иначе главата му нямаше да се извие под такъв ъгъл.

— Темукин, страхливецо, излез! — извика Кърк отново. Когато втрещените войници се хванаха за оръжията, той се обърна към тях и изръмжа.

— Кучета… нима ще ме нападнете? Мен, върховния вожд, Кърк от Пиръс, победителя от Пролуката? — Те отстъпиха пред пламтящия му гняв и той се извърна към двореца, тъй като главният вход зейна широко отворен. Оттам наперено излезе Темукин.

— Прекаляваш с дързостта си — каза той не по-малко разярен от Кърк.

— Ти прекаляваш — отвърна му Кърк. — Нарушаваш племенните закони. Взимаш човек от моето племе и го измъчваш безпричинно. Ти си страхливец, Темукин, и аз ти заявявам това пред твоите хора.

Темукин замахна назад и сабята му блесна на слънчевата светлина, остра като бръснач, от калена стомана.

— Стига приказки, пириецо! Можех да заповядам да те убият на място, но искам да запазя това удоволствие за себе си. Още в мига, в който те видях, ми се прищя да те убия — и трябваше да го направя. Заради теб и тази твар, която се нарича Джейсън, загубих всичко.