Хари Харисън - Свят на смъртта III

Да, това можеше да стане и той щеше да го извърши на всяка цена.

Темукин влетя изневиделица в камачата си с извадена сабя в ръка.

— Покажи се! — извика той. — Отвън стражът ми лежи повален. Покажи се, шпионино, за да те убия!

От мрака изникна една фигура с нахлупена качулка и застана на мъждукащата светлина на газената лампа. Темукин вдигна сабята. Джейсън отметна кожите, за да открие лицето си.

— Ти! — отекна гласът на Темукин, а сабята му се изплъзна от пръстите и падна на земята. — Не може да си тук. Аз те убих с ей тия ръце. Призрак ли си, или демон?

— Върнах се, за да ти помогна, Темукин. Да ти предложа да завладееш цял един свят.

— Трябва да си демон! Вместо да умреш, ти се завръщаш тук през Портата на ада, сдобил си се с нови сили. Демон с много лица — затова си успял да подмамиш и предадеш толкова много хора. Жонгльорът те мислеше за пришълец от друг свят. Пирийците те мислеха за човек от тяхното племе. А аз — за верен другар, който ще ми помогне.

— Чудесна теория. Вярвай каквото си щеш. Но чуй това, което имам да ти кажа.

— Не! Ако те слушам, ще ме стигне проклятие. — И той грабна сабята. Джейсън заговори бързо-бързо, преди да се е наложило да се бие на живот и смърт.

— От долината, която наричате Портата на ада, тръгват пещери. Те не водят към ада, а към низините. Аз стигнах дотам и се върнах с лодка, за да ти съобщя това. През тези пещери можеш да изведеш цяла армия и да нахлуеш в низините. Сега властваш тук… но може да властваш и там. Цял един континент чака своя завоевател. И ти си единственият най-подходящ човек за това.

Темукин сведе бавно сабята и очите му запламтяха на светлината. Започна с приглушен глас, като че ли говореше само на себе си.

— Трябва да си демон и аз не мога да убия това, което вече е мъртво. Теб мога да прогоня от себе си, но думите ти от ума си не мога. Ти знаеш много по-добре от всеки жив човек, че съм изчерпан. Аз властвам над тези равнини — и край. Какво е удоволствието от властта? Без войни, без победи, без радостта да прегазваш врага и да продължаваш напред… Сам мечтая ден и нощ за тучните ливади и градове под зъберите. Как нито барутът, нито многочислена войска не могат да спрат воините ми. Как ще ги изненадаме, ще ги обградим, ще обсадим градовете им. Как ще ги завладеем.

— Да, всичко това може да ти принадлежи, Темукин. Можеш да станеш владетел на целия този свят.

Пламъкът на лампата пукаше в настъпилата тишина и подхвърляше сенките на двамата мъже по стените на камачата. Темукин заговори отново и гласът му вече беше изпълнен с решителност.

— Всичко това ще ми принадлежи, макар и да зная цената. Мен искаш в замяна, демоне, да ме заведеш в твоя ад под планините. Но няма да ти се дам, докато не завладея всичко.

— Никакъв демон не съм, Темукин.

— Не ми се подигравай! Знам истината. Това, което пеят жонгльорите, е вярно, въпреки че никога не съм го вярвал преди. Ти ме изкуси, аз приех и над мен тегне проклятие. Кажи ми часа и начина, по който ще умра.

— Това не мога да ти кажа.

— Разбира се, че не можеш. И ти си обвързан като мен.

— Нямах предвид това.

— Зная какво си имал предвид. Като приемам всичко, аз губя всичко. Друг път няма. Съгласен съм. Но първо ще спечеля… Така е, демоне, ще ми разрешиш това, нали?

— Разбира се, че ще спечелиш, и…

— Нищо повече не ми казвай! Промених намерението си. Не искам да зная как ще свърша. — Той разтърси рамене, сякаш за да отхвърли невидим товар, и прибра сабята обратно в ремъците на кръста си.

— Добре, вярвай каквото щеш. Само ми дай неколцина способни мъже и аз ще открия подстъпа към низините. В долината ще се смъкнем с помощта на въжена стълба. Аз ще обозначавам пътя и ще ги преведа през пещерите, за да докажа, че това е осъществимо. Следващия път ще ни последва и войската. Дали ще дойдат… там долу?

Темукин се изсмя.

— Те са дали клетва да ме последват и в ада, ако им заповядам. Ще дойдат.

— Разбрано. Да си стиснем ли ръцете?

— Разбира се! Аз ще превзема света и ще спечеля вечен живот, тъй че сега не се боя от студеното ти докосване, демоне мой.

Той премаза ръката му в своята и Джейсън неволно се възхити от изключителната му дързост.

— Дай аз да говоря с него, моля те! — поиска Мета. Кърк я отстрани с ръка и така сграбчи микрофона, че той почти изчезна в исполинските му пръсти.