Хари Харисън - Свят на смъртта III

Привечер, когато главата му отново взе да се върти, на пътеката изникна някакъв непознат. Висок, изправен човек с полувоенна униформа и въоръжен с лък и много застрашителна алебарда. Той изстреля на незнаен език няколко въпроса към Джейсън, а Джейсън само сви рамене и изломоти нещо в отговор. Мъчеше се да си придаде невинен и измъчен вид, което въобще не го затрудняваше. С изпитото си лице, сплъстена брада и потънали в мръсотия кожи той едва ли имаше нещо застрашително или пък примамливо във вида си. Вероятно и непознатият беше на същото мнение, тъй като не си послужи с лъка, а се приближи, хванал нехайно алебардата в отбранителна позиция.

Джейсън знаеше, че има сили само за един хубав — или полухубав — удар и че е наложително да го нанесе както трябва. Застрашителният младеж щеше да го изяде с парцалите, ако не улучеше.

— Хъм, хъм — измънка Джейсън и се присви назад, хванал тоягата с две ръце.

— Хрлмнбл! — отвърна му онзи и се приближи, заплашително поклащайки алебардата.

С дясната си ръка Джейсън натисна надолу тоягата, а с лявата я извъртя така, че другият й край полетя като камшик нагоре. След това с все сила я запрати в диафрагмата на непознатия, в областта на слънчевия сплит. Ударът му изкара със свистене всичкия въздух на мъжа и той се прегъна на две и се свлече безжизнен на земята.

— Май късметът ми проработва! — зарадва се Джейсън и се нахвърли върху издутата торба на противника си. Докато я отвори, му потекоха слюнките.

Рес привършваше със счетоводството във вътрешния кабинет, когато на двора се раздадоха силни викове. Като че ли някой се опитваше да проникне при него насила. Не им обърна внимание — другите двама пирийци си бяха заминали и той имаше доста работа за приключване, преди да си тръгне. Стража му, Риклан, си го биваше и знаеше как да се брани. Не би допуснал никакви нежелани гости. Внезапно виковете престанаха и миг по-късно се разнесе подозрително дрънчене, което май идваше от съприкосновението на доспехите и оръжията на Риклан с каменната настилка.

Рес не бе мигнал от два дни, а все още имаше много работи за привършване, преди да замине завинаги. Затова не беше особено благоразположен. Много е нездравословно да се мяркаш на пириец в такова настроение. Вратата се отвори и той се изправи, готов да размаже натрапника. Най-добре с голи ръце, че да чуе как му се трошат костите. Мъжът, който влезе, беше с отвратителна черна брада и униформа на наемен войник. Рес сви юмруци и пристъпи към него.

— Какво има? Май си готов да ме убиеш! — спря го войникът на чист пирийски.

— Джейсън! — Рес мигновено прекоси стаята и от вълнение заудря приятеля си по гърба.

— По полека! — изплъзна се от прегръдката му Джейсън и се стовари на канапето. — От радост един пириец може и да те осакати, а аз напоследък не съм в много добра форма.

— Мислехме, че си умрял! Какво се случи?

— С удоволствие ще ти обясня, но бих предпочел това да стане пред нещичко за ядене и пиене. Аз от своя страна също бих желал да получа някакви сведения. За последен път чух да става въпрос за политиката на Фелисити точно преди да ме хвърлят в урвата. Как върви търговията?

— Никак — мрачно отвърна Рес, извади от един шкаф месо и хляб, а от сламата изрови покрита с паяжини бутилка вино. — След като загина — или след като помислихме, че си загинал, — всичко се провали. Кърк те чул по дентифона и едва не уморил моропа в желанието си да ти се притече на помощ. Но закъснял — вече си бил потънал в Портата на ада. Имало и някакъв жонгльор, който те предал и се опитал да обвини и Кърк, че е пришълец от друга планета. Кърк го изритал в бездната, преди да успее да се раздрънка много. Очевидно и Темукин бил толкова разярен, колкото и Кърк, и цялата работа пропаднала още там. Но така или иначе, теб те нямало. Кърк решил, че едва ли може да направи нещо повече за теб, освен да се помъчи да доведе плана ти докрай.

— И успяхте ли?

— За съжаление не. Темукин убеди повечето от племенните вождове, че трябва да се бият, а не да търгуват. Кърк ни помагаше, но делото беше загубено. Накрая се наложи аз да се оттегля тук. Приключвам тази операция, като я оставям в достатъчно добро състояние, така че помощниците ми да могат сами да се справят по-нататък, а пирийското „племе“ пое обратния път към кораба. Този план пропадна и ако не съумеем да измислим нов, се разбрахме да се върнем на Пиръс…

— Изключено — изломоти Джейсън с пълна уста.

— Нямаме друг избор. А сега ти ми кажи, моля ти се, как се добра дотук? Още същата нощ ние изпратихме хора долу в Портата на ада. Никаква следа не открили от теб, въпреки че имало трупове и скелети колкото щеш. Решили, че си пропаднал в леда и трупът ти е отнесен от течението.